Описание на атракцията
Църквата Възнесение Господне от Полонища е древен храм в град Псков. Построен през 1373-1375 г. Намираше се на кръстовището на Романиха и Нова Улица. Стои на живописен хълм. Изграждането му е свързано с живота на принц Евстатий.
От началото на своето съществуване храмът принадлежи на манастир, основан през 14 век. Преди построяването на тази нова църква Възнесение Господне наблизо е имало друга, стара църква Възнесение Господне. Следователно, за разлика, старият храм започва да се нарича "Старо Възнесение", а новият се нарича "Ново-Вознесенски". През 1764 г., поради закриването на манастира, Ново-Възнесенската църква се превръща в енорийска. Освен това, през 1786 г., той е присвоен на църквата за възхвала на Богородица, която също е премахната през 1794 г. След това църквата Анастасия на римляните е приписана на Ново -Възнесенската църква, а през 1813 г. - църквата "Св. Сергий".
Въпреки възстановяването, през 17 -ти век храмът е разрушен. Наредено е да се разглоби. Жителите на Псков, начело с Постников, Подзноев и Истомин, бяха против подобни радикални действия и искаха да запазят храма и тяхната история. Те подадоха молба до император Александър I за запазване на църквата Възнесение Господне. Те подписаха документ за грижите и възстановяването на аварийната конструкция на храма и по -нататъшното му поддържане в подходящо състояние. Размерът на даренията е 4 600 рубли в банкноти. Лихвената печалба от тази сума обаче беше малка, не беше достатъчна за цялостната реконструкция и поддръжка на храма. Скоро отново се озова в плачевно състояние. Беше тъжно да гледам покрития с трева покрив. Тогава други дарители помогнаха за възстановяването на църквата. Даренията бяха насрочени в чест на спасението на царската фамилия на 17 (30) октомври 1888 г. Говорим за ужасна железопътна катастрофа, в резултат на която вагонът с императорското семейство на Александър III претърпява пълна катастрофа, но императорът и семейството му не са пострадали, те са излезли от останките невредими. Реставрацията на храма е завършена през 1890 г. Покривът и куполът са напълно обновени. За благотворителния принос на Я. А. Хиловски е възстановен и иконостасът е покрит с позлата.
Храмът е композиционно балансиран. Изграден от каменни плочи. Дължината му с камбанария е малко над 20 метра, ширината му е 14 метра, а височината му до корниза е 8 метра. От източната страна има 2 апсиди - голяма и малка. Имаше и параклис на Дева Мария от Одигитрия с апсида, но през 1830 г. той беше демонтиран, въпреки факта, че църквата вече беше започнала да се възстановява. Според ръкописа на Годовиков, след отстраняването на страничния параклис е открито погребението на един монах-схима в нетленни дрехи. Ковчегът му е пренесен в Дмитровското гробище. След демонтирането на страничния параклис са останали 2 апсиди, притвор, северна палатка и камбанария. Последното заслужава специално внимание. Тя се възхищаваше от I. E. Грабар, считайки я за „най -красивата от камбанариите“и вярвайки, че „тя е удивително стройна в своите пропорции, в които нищо не може да се промени към по -добро“. Камбанарията е построена едновременно с храма. Има 3 стълба. На него имаше 2 камбани, но те бяха силно счупени. През 1900 г. Гатчинската камбанарна фабрика прави по поръчка 1 камбана вместо две полуразрушени, която е окачена на камбанарията на 14 май 1900 г. Мазето на камбанарията е използвано за складове.
В църквата бяха назначени свещеник и псалмист. От 1884 г. функционира енорийското попечителство. По време на Великата отечествена война сградата на църквата е частично повредена. Храмът е затворен на 5 август 1924 г. поради революцията и новото правителство. Сградата трябваше да бъде предадена на музея. Към днешна дата църквата е неактивна, помещенията са складовете на музея.
