Описание на атракцията
Музеят Д'Орсе изобщо нямаше да съществува, ако не беше мъдростта на френския президент Жорж Помпиду.
През 1898 г. на река Сена, на мястото на Сметната палата, разрушена от революцията, се появява първата в света електрифицирана станция на железопътната компания Париж-Орлеан. Архитектът Виктор Лалу беше напълно наясно със своята отговорност: сградата се строеше в самия център на Париж, срещу Тюйлери. Гарата с 16 перона, хотел и ресторанти е страхотна. Фасадата на насипа е украсена с каменни аркади. Вътре всички метални конструкции са скрити от бял мрамор. Два странични павилиона са украсени с огромен часовник.
Станцията е построена за Международното изложение през 1900 г., но животът й се оказа кратък: до 1939 г. влаковете вече не се движеха оттук.
През 1971 г. е взето решение сградата да бъде разрушена. На това се противопостави президентът Жорж Помпиду, ценител на изкуството, литературен критик и учител по литература. С неговия указ сградата е обявена за паметник. При президента Жискар д'Естен започна реконструкцията на гарата. През 1986 г. тук е открит музей.
Темата му беше определена по следния начин: музей на изкуствата и занаятите от втората половина на 19 - началото на 20 век. Така d'Orsay запълва хронологичната празнина между колекциите на Лувъра и Музея за съвременно изкуство в центъра Жорж Помпиду.
Сърцето на d'Orsay е прекрасна колекция от импресионистични картини. Именно тук е изложен предшественикът на импресионизма, завладяващата „Олимпия“от Едуард Мане, който по едно време предизвика чудовищен скандал. Изложбата представя картини на майстори като Ван Гог, Гоген, Дега, Коро, Курбе, Писаро, Реноар, Синяк, Тулуза-Лотрек, Енгр. Творбите им са изложени на горния, трети етаж, където посетителите веднага се втурват. Интериорът на музея с колосалните му пространства прави силно впечатление.
Експозицията на D'Orsay е организирана на принципа „без йерархия на художествените ценности“: картини на малко известни художници са изложени до творбите на великите. Музеят също е готов да бъде домакин на временни изложби. Например, изложбата „Последният портрет“даде възможност да се видят предсмъртните маски на изключителни художници - Бетовен, Вагнер, Едит Пиаф, Малер.
