Описание на атракцията
Парижкият музей на декоративните изкуства се намира в западното крило на Лувъра и това не е случайно: векове наред френският начин на живот се смята за високо изкуство.
Този музей е единственият във Франция, който представя техниките и материалите на декоративното изкуство от Средновековието до наши дни. В неговите фондове има приблизително 150 000 експоната, от които посетителите могат да видят 6000, изложени според принципа на хронологията: Средновековието, Възраждането, XVII-XVIII век, XVIII-XIX век, Арт Нуво, Арт Деко … и т.н. до днес. Има и тематични експозиции - дърво, бижута, играчки.
Колекцията, поместена тук през 1905 г., се състои главно от мебели, съдове, килими, стъкло, бижута, облекло. Всичко това си заслужава да се види: Франция е дала тон на развитието на европейските декоративни изкуства от 17 -ти век насам. Тук се ражда "големият стил" на Луи XIV, Версай определя ролята на декора в интериора за дълго време. Франция даде на света сложни техники, кръстени на техните създатели - производителя на мебели Андре Шарл Бул, бояджията на гоблени.
Франция може да се нарече страна на обмислено декоративно мислене, което се проявява във всеки детайл, в укрепването на принципите, в които са участвали велики творци. Доминирането на Арт Нуво през първата четвърт на 20 -ти век се свързва с името на гения Льо Корбюзие. В средата на века се произвеждат великолепни керамични изделия от Леже и Пикасо, килими и плакати от Дюфи, витражи от Матис. Интериорът на парижките летища, заседателните зали на ЮНЕСКО, Парижката къща на радиото са украсени от изключителни декоратори и приложни художници.
Музеят на декоративните изкуства е част от националната организация Les Arts Decoratifs (Декоративни изкуства), създадена през 1882 г. след Световното изложение в Париж, за да съхрани произведенията, създадени в тази област.
В музея можете да видите и разгледате във всеки детайл предмети от различни епохи: фиби за вратовръзки, къщички за кукли, първите тапети. А до него например е пресъздаденият интериор на спалнята на куртизанката Люси Емили Делабин, чието луксозно легло е описано от Емил Зола в романа Нана.
