Описание на атракцията
На стръмния бряг, до брега на Оренбург, има необичаен архитектурен паметник, подобен на средновековна крепост. Сградата, построена през 1856 г. от остъклени тухли (с много нюанси), е била предназначена за архива на генерал-губернатора, но е била използвана дълго време като караул. Авторът на проекта на крепостта в стила на романтична псевдоготика се счита за самоук архитект, крепостен селянин-I. P. Скалочкин.
Сравнително малка сграда с декоративна кула и части от сградата с различна височина просто привлича вниманието. На кулата на караулната част има часовник, заимстван по това време от Гостиния двор и реконструиран през 80 -те години на миналия век с добавяне на камбани. Живописната комбинация от готически детайли (бойници на кулата и тавана, заострени арки и отвори на прозорци), класически скоби под формата на пясъчници и цветен контраст (червена тухла и бяло рамкиране), заедно с местоположението на самата сграда, прави изграждане на една от най -красивите забележителности на Оренбург.
През 1851 г. художникът и поет Т. Г. Шевченко. Според неписания закон от онова време, след изтърпяване на термина "определен от командира", всеки нарушител на дисциплината се е подписал на външната стена на сградата, а доскоро историята на всички "гости" можеше да бъде разпозната по фасадата на самата сграда.
В днешно време в една от най -старите сгради в Оренбург се помещава Историческият музей, открит през 1983 г. Основните експозиции са посветени на основаването на града, селската война, водена от Е. Пугачев, престоя на Пушкин в Оренбургския окръг, етнографията, археологията и архитектурата на града.
Изпъкваща от общата архитектура на града, сградата е отличен пример за тогавашното строителство, въпреки елементите и детайлите на декора, които бяха загубени по време на експлоатацията. През 70 -те години близо до главния вход на музея е издигнат паметник на А. С. Пушкин и е издигната предна градина с украсени подпорни стени.
