Описание на атракцията
Катедралата в чест на Рождество на Пресвета Богородица от манастира Света Боголюбски е построена през 1751-1758 г. на мястото на бивша църква, издигната, предполага се, през 1157-1158 г. Първоначално катедралата е била център на дворцовия комплекс Боголюбов, най -вероятно през последната четвърт на 12 век тя се е превърнала в манастир. Стените на катедралата от 12 век са запазени на нивото на три реда каменна зидария по целия периметър.
Катедралата беше триапсидна, еднокуполна, с четири стълба. Кръгли колони, увенчани с резбовани капители, са боядисани като мрамор. Плоските лопатки отговарят на колоните отвътре. Просторният и лек интериор на сградата беше украсен с мед и позлата. Подът беше от полирани червени медни плочи (в хоровете - от остъклени цветни плочки с орнаменти и птици); закомарите и порталите бяха покрити с листове от позлатена мед. Храмът е бил украсен със стенописи (най -вероятно са направени през 50 -те години на 12 век от гръцки иконописци), бил е пълен с икони, книги, тъкани, свещени съдове и т.н.
По външния периметър катедралата беше оградена от аркатурно-колонен пояс, характерен за средновековните Владимиро-Суздалски храмове, архиволтите от перспективни портали бяха украсени с резби с орнаменти, мазето имаше тавански профил, стените бяха разделени от сложно профилирани пиластри с тънки полуколони
При тимпаните на централните закомари, според Г. К. Вагнер, имаше скулптурни композиции, направени в техниката на релеф от бял камък (фрагментите им бяха открити по време на археологически разкопки: изображения на животни и птици, женски маски; 3 изображения на лъв бяха монтирани в зидарията на катедралата). Гостите и поклонниците на принца сравниха тази катедрала с храма на Соломон; най -близкият архитектурен аналог на катедралата е църквата Покров на Богородица на Нерл.
Луксозната украса на катедралата най-вероятно е ограбена от войските на рязанския княз Глеб, а след това от монголо-татарските завоеватели.
При игумена Иполит (1684-1695) е решено да се разделят тесните прозорци на църквата, за да се вмъкне стъкло по-късно, след което хорът е разглобен. В резултат на тези преустройства сградата на катедралата започва да се руши и накрая през 1722 г. тя се срутва, въпреки че опис, извършен в манастира през 1767 г., съобщава, че сводовете на храма са се срутили през 1705 г.
През 1751-1752 г. на мястото на старата църква е издигната нова катедрала „Рождество Христово“, която повтаря кръстокуполната система на предишната църква. През 1752-1755 г. катедралата е изписана и в нея е монтиран иконостас. На 18 юни 1756 г. храмът е осветен от Владимирски и Ярополски епископ Платон.
През 1764 г. в катедралата „Рождество Богородично“отново се правят хорове, които окончателно са демонтирани през 1802 г. През 1765-1766 г. стенописите на катедралата са възстановени. През 1802 г. поради разрушаване картините по стълбовете и по западната стена са унищожени. Само в олтара и в четири отличителни белези са запазени композициите: Успение Богородично, Въведение в храма, Въведение Господне, Коледа, по стените на централния кораб - изображенията на Архангел Гавриил и Богородица.
През 1803 г. е построен нов тристепенен иконостас, който е увенчан с издълбано изображение на Възкресение Христово. През 1804-1809 г. подът на църквата е покрит с варовикови плочи. През 1892 г. храмът е изписан по образец на катедралата Успение Богородично.
От хора на катедралата до втория етаж на стълбището води проход, който се намира над сводестия проход и представлява правоъгълна стая в план, осветена от един тесен прозорец - от изток и два - от запад, и покрита със свод. Вътрешната картина, направена през 1764 г., изобразява появата на Божията майка на княз Андрей, както и сцени от клането му. Според легендата пасажът е играл ролята на молитвената стая на принца. В дъното на кулата има спирално стълбище. Входът към него е в източната стена на кулата, а в северната стена има тротоарен отвор, който води до проход, който сега не съществува в посока на княжеския дворец.
Смята се, че от северната страна на църквата „Рождество Христово“под стълбището от бял камък е имало стая, където е убит Андрей Боголюбски. От края на 17 век до южната и северната стена на катедралата се намират каменни веранди, които са възстановени в началото на 19 век. Първоначално точно същата веранда е била разположена от запад, но през 1809 г. вместо нея е подреден параклис в чест на княз Андрей Боголюбски, олтарът на този параклис е под арката на прохода. През 17-ти век над стълбищната кула е издигната камбанария с четириетажен покрив.
