Описание на атракцията
Знаменският манастир в град Иркутск е един от най -старите манастири в Сибир. Строежът на манастира, осветен в чест на знака на Пресвета Богородица, започва според писмо, дадено от Сибирско -Тоболския митрополит Павел през 1689 г. Решено е да се построи църквата близо до Иркутския затвор, на десния бряг. на река Ангара в устието на река Ида (сега река Ушаковка). Организатор и ръководител на строителните работи беше местният жител Влас Сидоров. Благодарение на неговите усилия до 1693 г. е издигната първата дървена църква, която е била не само манастирска, но и енорийска.
Дървените църкви бързо се разпаднаха. Затова през 1757 г. е положена каменна църква в чест на знака на Божията майка. Храмът е построен със средства, дарени от иркутския търговец Иван Бечевин. Строежът на манастира отне много време. Страничните му олтари са последователно завършени и осветени от 1762 до 1794 г. През 1797 г. е построена сградата на игумена, а през 1858 г. към нея е добавен вторият етаж. Изграждането на монашески килии по северната страна на манастира през 1818 г. се извършва от търговеца Н. С. Чупалов. Именно той дари необходимата сума пари, необходима за тяхното изграждане. Вторият храм е на името на Св. Димитър и Трифон - също е издигнат и осветен през 1818 г.
В края на втората половина на XIX век. Знаменският манастир е голям икономически субект. През 1872 г. към манастира е открита болница за монашество. През 1889 г. тук започва да функционира образцово училище за женско религиозно училище. Освен това в манастира е работил и хоспис, а след известно време официално е основано училище за момичета, които изучават църковно пеене, четене и грамотност, енорийско училище и дом за деца.
През 1926 г. Иркутският манастир е затворен. Църквата на знака се превръща в енорийска църква. През 1929 г. той получава статут на градска катедрала. През 1936 г. храмът е затворен и малко по -късно в него се намират авиоремонтни работилници. През 1945 г. Катедралата на знака е върната на Църквата, след което отново се превръща в катедрала.
Животът на манастира се възражда през 1994 г. Днес от манастирските сгради са оцелели само църквата, светите порти, игуменските килии и манастирската ограда.
