Описание на атракцията
Архимандрит Варлаам, игумен на Троице-Сергиевата лавра, през 1734 г. основава нов манастир близо до Санкт Петербург. Манастирът е построен на брега на Финландския залив, на разстояние 19 версти от Санкт Петербург, върху земите, прехвърлени от императрица Анна Йоанновна в манастира.
Манастирът заемаше квадратен парцел, чиято страна беше 140 м, отначало беше ограден с дървена ограда с квадратни кули. През същата година през ноември с разрешение на императрицата дървената църква Успение Богородично е пренесена от къщата на царица Параскева Федоровна, разположена извън града на Фонтанка. Църквата се е намирала на главния площад на манастира, престолът е осветен в името на св. Сергий Чудотворец от Радонеж. Отстрани на църквата имаше монашески килии (направени от дърво) и каменна пристройка за игумена. През 1735 г., на 12 май, манастирът е осветен.
По заповед на императрицата към манастира са отредени три села заедно със крепостни селяни и са дадени 219 декара земя. Отначало пустините нямаха монашески персонал. Божествените служби се извършват от изпратени тук лица сред братята от Троице-Сергиевата лавра. Църквата е официално отнесена към Троице-Сергиевата лавра. През 1764 г. манастирът се отделя от манастира.
През 1834 г. пустинята започва да процъфтява, докато за нейния управител е назначен архимандрит Игнатий (Брянчанинов). Година по -късно той обединява братски сгради с галерия, ремонтира църкви и подрежда икономиката. През 1857-1897 г. делото му е продължено от архимандрит Игнатий (Малишев). Като артистично надарен човек, Игнатий украси пустинята с отлични сгради и изведе духовното си състояние на най -високо ниво.
В края на 1901 г. манастирската библиотека наброява над 6000 книги и такива списания като „Мисионерски преглед“, „Вяра и църква“, „Психическо четене“, „Вяра и разум“, „Исторически бюлетин“, „Приятел на трезвеността““,„ Руски поклонник “,„ Останалата част от християнин “. Пустинята съдържаше дом за инвалиди и ежедневен поклоннически приют, женска милостиня, сиропиталище, болница и двегодишно училище.
Преди революцията манастирът е имал капитал от триста и петдесет хиляди рубли, в манастира е имало седем църкви и са живели почти сто братя.
Пустинята е затворена през 1931 г., жителите са изпратени в изгнание, манастирското гробище е разрушено. От времето на Екатерина починалите от благороднически семейства са погребвани на манастирското гробище: Дурасови, Апраксини, Мятлеви, потомци на М. И. Кутузова, А. В. Суворов и много други. Архитекти A. I. Stakenschneider и A. M. Горностаев, както и руски дипломат, приятел на Пушкин в лицея - княз Александър Михайлович Горчаков. Пустинята е силно повредена не само през 30 -те години, но и по време на Великата отечествена война.
През 1993 г. пустинята е преоткрита.
Днес единствената действаща църква на територията на манастира е църквата на името на св. Сергий Радонежки. Тя страда много през годините на съветската власт, но все пак успява да оцелее. Първоначално е бил изработен от дърво, но през 1756-1758 г. е заменен с каменен. Иконостасът и приборите бяха преместени от предишната сграда. Иконите са рисувани от М. Довгалев.
През 1854 г. започва възстановяването на храма във византийски стил. Храмът става пет купол и има два етажа. Капацитетът се е увеличил до две хиляди души. Два реда романски витражи осветяваха храма. Таванът е покрит с дървени греди. Иконостасът е бил украсен с порфирни колони и детайли от карарски мрамор, лапис лазули, малахит и полускъпоценни камъни.
