Описание на атракцията
Воронич е селище в Псковска област. Намира се на разстояние 3 км от Пушкински гори. Наблизо тече река Сорот, по бреговете на която се намира едноименното село. Недалеч от Григорския парк, в центъра на Воронич, се намира селището Воронич. Сега са оцелели само руините на селището.
По-рано, през 14-16 век, тя е била част от укрепленията, разположени по югозападната граница на Псков. Воронич беше важен стратегически граничен пункт, както и важен търговски пункт, пресечен пункт по търговския път, преминаващ от Москва и Псков в посока Литва и Полша. През 15 век в това селище е имало над 400 домакинства. Според народната легенда тук е имало 77 църкви и манастири, тоест повече, отколкото в други предградия на Псков. Това беше повече, отколкото например във Веля, Опочка, Остров и други градове.
В края на 16 век, по време на разцвета му, по време на Ливонската война, полските войски под ръководството на своя крал Стефан Батори завладяват крепостта, разбиват я и напълно разрушават града при отстъплението си. Оттогава, за съжаление, тя не е възстановена. Останалите селища в резултат на последващи набези най -накрая бяха разрушени, тъй като защитата му без крепост и войници вече беше значително отслабена.
Днес селището представлява голям хълм и останки от крепост. На върха му от югозападната страна има висок и стръмен вал. Преди това целият хълм беше ограден с висока дървена стена. Кули се извисяваха в ъглите. Две двойки порти водеха към крепостта, към която отстрани се приближаваха пътища. Дори днес можете да видите техните следи, оцелели няколко века по -късно. В крепостта се помещавали складове с оръжие и боеприпаси, както и с храна. Вътре имаше и така наречени обсадни клетки, които служеха като временен приют за местните жители, когато опасността надвисваше над града.
В самата крепост преди това е имало две църкви - Илински и Егориевски. Никой от тях не е оцелял. Въпреки това, дори и днес можете частично да видите оцелелите части от древната основа на храма Егориевски. Самата сграда на Егориевската църква е изгоряла през 1913 г. Запазени са и каменна ограда и древни каменни кръстове, датиращи от 15-16 век. Те са възстановени през 1984 г. На входа на вътрешния двор на църквата можете да видите натрупаните тук древни каменни оръдия, открити при разкопки.
През 2007 г. на мястото на старата църква, върху античната основа, е възстановена отново църквата „Свети Георги“. За възстановяването му като основа са взети древните планове на предишната църква, както и нейното историческо описание.
Собствениците на Тригорско, разположено до Воронич, бяха погребани в селището Воронич. Тези погребения са били разположени по протежение на източната олтарна страна на храма Егориевски. Това е родово гробище на семейство Осипови. Прасковя Александровна Осипова беше собственик на Тригорски. Тук е гробът на съпруга й И. С. Осипова. Също под общия мраморен кръст са погребенията на А. М. Виндомски и А. Улф.
В село Воронич са запазени останките от основите на древната църква Възнесение Господне. Най-известните й енориаши бяха членове на семейство Пушкин-Ханибал. В старото гробище, във Воронич, има гроб на Бенджамин Петрович Ханибал, чичото на А. С. Пушкин. Тук е погребана и пепелта на свещеника Иларион Раевски, който е служил във Възкресението на църквата и е познавал самия поет и цялото му семейство.
Тук, на мястото на разрушената крепост, съдейки по автографа на самия Пушкин, е написана историческата драма "Борис Годунов".
