Описание на атракцията
Антъни Димски манастир „Света Троица“е мъжки манастир, разположен в малкото село Красни Броневик в Ленинградска област, на 17 км от Тихвин и на 20 км от Бокситогорск.
Първите сведения за манастира се появяват в живота на монах Антоний, най -ранният от които датира от 17 век. Друг източник е информация от края на 18 - началото на 19 век, която е обработка на житието на св. Теодосий Тотменски. До днес са оцелели публикуването на манастирския опис през 1583 г. и писмата на Новгородския митрополит Варлаам, от които можете да научите много за историческото развитие на манастира.
Според легендата основаването на манастира е станало с подкрепата на монах Антоний на територията на Новгородската република през около 1200 г. Известно е, че основателят на манастира е ученик на Варлаам Хутински, който умира през лятото на 1224 г. и чиито мощи са поставени в светилището на църквата Антоний.
В средата на 1409 г. манастирът е почти напълно разрушен поради нашествието на Едигей на територията на Новгородската земя. Виждайки приближаването на вражеските войски, монасите успяха да изпеят молебен при мощите на св. Антоний и ги скриха под каменна плоча. Наличните в манастира църковни съдове, както и вериги и камбани, бяха скрити на дъното на езерото Димское.
През 1578 г. руината на Валаамския манастир отново следва, след което монасите му се преместват в Антониево-Димския манастир. През 1611 г. манастирът отново оцелява при нападение от шведски войски, но шведите под ръководството на Яков Делагарди не могат да съборят манастира Успение Богородично, поради което решават да разрушат манастира Дим. Манастирът така и не успял да устои на смазващата армия и монасите се разпръснали по местните околности, а килиите и храмовете били напълно разрушени.
През 1626 г. цар Михаил Федорович издава заповед за обновяване на Антоний-Димския манастир, за което патриарх Филарет дава своята благословия. Още през 1655 г., по време на управлението на Алексей Михайлович, първата каменна църква е издигната в манастира благодарение на лошото дело на игумен Филарет. През 1687 г. манастирът отново изгаря, след което е възстановен.
Известно е, че през 1764 г. е извършена секуларизация на монашеските поземлени владения, поради което Антониево-Димският манастир е затворен, а катедралната му църква е прехвърлена в ранг на енория. Едва през 1794 г. е написана молба от един от архимандритите на Тихвинския манастир за възобновяване на работата на манастира, която е адресирана до Новгородския и Санкт Петербургския митрополит Гавриил. Митрополитът подписва документите за възстановяването на манастира на 1 септември 1794 г. Съгласно указ от 19 април 1799 г. император Павел дарява две хиляди борови дървета от държавната хазна за ремонт на манастира.
В средата на 19 век Антониево-Димският манастир е изцяло реновиран и ремонтиран, а най-голям брой дървени сгради са заменени с каменни. През целия 1839 г. по периметъра на манастира е построена висока каменна ограда с няколко кули и оборудвана със Светите порти. През 1840 г. е построена братска сграда, а 6 години по -късно - вторият етаж за тази сграда с кухня и голяма трапезария. През 1850 г. са издигнати много стопански сгради, необходими за поддържането на манастира.
През 1919 г. манастирът е затворен, а вече през 1921 г. манастирските помещения са заети от приют за възрастни и осакатени. В средата на 1929 г. се създава общност, настанена в манастирска сграда, която се занимава с производство на тухли.
След края на Великата отечествена война в килийната сграда на манастира е създадено училище за трактористи, след което тук започва да работи психиатрична болница.
В началото на 90-те години от Антониево-Димския манастир са останали само основите на катедралната четиристепенна камбанария, двуетажна килийна сграда, помещенията на църковно училище, а също и някои дървени сгради. От 2000 г. се извършва възстановяването на Антониево-Димския манастир, което продължава и до днес.
