Описание на атракцията
Близо до турския курорт Дидим се намира древният град Приене, един от дванадесетте най -известни древни градове в Мала Азия. Полис е много добре запазен и до днес и сега е отличен пример за елинистичен град.
Приене е основан през 11 век пр. Н. Е. От сина на Нелей Епит и се намира в подножието на хълма Микале. Този йонийски град първоначално се е намирал на брега на Латмийския залив и е имал две пристанища, в които е бил разположен малък флот. Приене принадлежи към обединението на дванадесет йонийски града и се намира само на 17 километра от известния Милет. Река Меандър течеше на десет километра от полиса. Въпреки това, в средата на 4 -ти век, поради отлаганията на тази река, бреговата ивица изпъкна по -навътре в морето, а градът беше на разстояние няколко километра от водната линия. Точно по това време Приене се възстановява отново след разрушението от персите и градът трябва да бъде преместен. През III-II век. Пр.н.е. Приене беше част от царствата на Селевкидите, тогава Пергамоните; по -късно е бил провинциален град на Римската империя и Византия. През годините, когато политиката е била под властта на Византия, градът е бил седалище на византийския епископ. По -късно, поради силното залягане на почвите, причинено от речните седименти, Приене губи предишното си значение. Може би това е довело до смъртта на града. Но има и други версии за този резултат. Единият от тях твърди, че земетресението е причина за смъртта на Приене, другият обвинява за всичко епидемията от малария.
Градът съществува до 13 век, когато нападението на турците и още по -голямото отстъпление на морето го превръщат в малко селце, което напълно губи предишното си значение. Въпреки това, Приене е перфектно запазен и практически не съдържа по -късни реконструкции, като Ефес. Ето защо той се счита за един от най -добрите древни паметници на брега на Егейско море.
Приене е една от малкото политики на Елада, които донесоха в наше време доста пълна информация за градоустройството на елинистическата епоха. Руините на града имат вид на тераси, така че те са били обект на подробно научно проучване от Английското дружество на любителите през 1765 и 1768 г., а през 1895 - 1899 г. те са били задълбочено проучени от Теодор Веганд за Берлинския музей. В края на 19 век те са разследвани от Карл Хюман, който установява, че градът е построен по системата на архитекта Хиподамус. Приене беше разделен от шест улици на 80 мини блока, чиито размери бяха приблизително 42 на 35 метра. Блоковете съдържаха четири жилищни сгради, а целият блок обикновено беше обитаван от обществени сгради. Умението на архитекта, който вписа такава строга правоъгълна градска композиция в планинския релеф, е поразително. Едва в Помпей това оформление на града е запазено в такава непокътната форма, но е поне три века по -младо от Приене.
Един от първите в Приене е построен античен театър, наричан иначе Акропола и датиращ от IV век пр.н.е. През 2 век сл. Н. Е. Римляните го реконструират, по -специално възстановяват сцената. Театърът се намира на самия връх на един от подножията на планината, в основата на който се намира древният град. Оттук се открива великолепна гледка към околностите. Театърът е оформен като подкова в класически елински стил и е с малки размери. Акцентът му е, че в центъра има олтар, който преди е бил използван за свещени жертви на Дионис. Първоначално театърът имаше 50 нива на пейки и можеше да побере 50 хиляди зрители, а сцената беше дълга 18 метра. Най -забележителната характеристика на сградата се счита за наличието на пет големи мраморни трона за местни сановници. Театърът е перфектно запазен. Зад сградата можете да видите руините на византийска базилика.
Най -известният паметник на Приене е Храмът на Атина, който се намира на фона на отвесна скала и се вижда от голямо разстояние. Проектиран е от архитекта Питей, който също е автор на мавзолея в Халикарнас. Храмът е посветен на Атина Полиас, което се превежда като „пазачът на града“. Строежът на храма започва в средата на четвърти век пр.н.е., когато Александър Велики освобождава Приене от персийското владичество. Именно той отпуска пари за изграждането на храма на Атина. Надписът с посвещението на храма от Александър Велики е запазен в Британския музей под формата на фрагменти от огромна култова статуя на богинята. Строителството отне около два века. Дължината и ширината на основата на храма са приблизително равни на 37 и 20 метра. Колонада от 6 реда с 11 колони заобикаля храма, но само пет йонни колони са оцелели до днес. Пропорциите и методите за изграждане на храма са били използвани като стандарт дори през римските времена, когато структурата е била повторно посветена на Атина Полиас и Август, новия римски император. По това време всички съществуващи светилища и храмове на Приене са пригодени за настаняване на бюстове и статуи на императора, неговото семейство и предци. Пред храма на Атина са запазени руините на великолепен олтар.
На най -високата тераса на града, северно от храма, има светилищата на Деметра и Кора, които са с един и половина до два века по -стари от всяка друга сграда в града. А малко под храма на Атина е центърът на живота на града - Агора (търговска зона). Датира от 3 век пр.н.е. В северната му част има свещена зала с дължина 16 метра, а от три страни е оградена с колонови портици. Наблизо се намира Булеутериумът (сградата на парламента), проектиран за 640 души, до който има място за свещения огън - претапеона. Храмът на Олимпийския Зевс се намира в източната част на агората, а пазарът в западната. От двете страни на пътя, свързващ агората със западната порта, някога има богати жилищни сгради, стените на някои от които са с дебелина до 1,5 метра. Наскоро намерени стълбища на къщи доказват, че в древността те са имали поне два етажа. Освен това в Приене можете да видите руините на гимназия, стадион и терми, които са в доста лошо състояние.
