Описание на атракцията
Крепостта Maschio Angioino, наричана иначе Новия замък (Castel Nuovo), стои на брега на Неаполския залив, служейки като характерен символ на града за пътуващите, пристигащи от морето. Образувайки неправилен трапец в план, той е поставен върху високи стълбове и подсилен по периметъра с високи назъбени кули. Крепостта получи неофициалното си име Maskio Angioino („съпруг на Ангевин“) в чест на Карл I Анжуйски, който я издигна през 1279-1282 г. Впоследствие, при Алфонсо I от Арагон, през 1443-1453 г. той е почти напълно възстановен от тоскански и каталунски занаятчии.
Трите кули на главната фасада имат следните имена: Георгиевская, Средна и Стража. Между последните две кули е известната Триумфална арка, един от блестящите образци на ренесансова архитектура, в този случай следвайки древноримската художествена традиция. Арката е издигната в чест на присъединяването на Алфонсо I в Неапол и се състои от няколко нива. Долният ред е украсен с коринтски колони и барелеф „Алфонс и апартамента му“; втората - от фриза „Триумфалното влизане на Алфонс в Неапол“. Третият също е оборудван с арка с йонни колони, а четвъртият има четири ниши с алегорични статуи: Умереност, Сила, Справедливост и Милосърдие. Композицията е увенчана с полукръгъл фронтон с алегории на две реки и над него статуя на Архангел Михаил, покровител на християнските суверени - воини. На тази арка са работили редица забележителни художници: Франческо Лаурана, Доменико Гагини, Исайя де Пиза и Пиетро ди Мартино.
Зад Триумфалната арка се открива просторен двор, от който можете да стигнете до Залата на бароните, където се провеждат заседания на градския съвет, както и до крепостните параклиси и подземия. В Залата на бароните Фердинанд I от Арагон брутално се справи с подбудителите на баронското въстание от 1486 г., поради което тази зала получи името си.
Замъкът служи като резиденция на съдилищата Анжу и Арагон; сред изтъкнатите му жители са папа Селестин V, Джото, Петрарка, Бокачо, Чарлз V и др. През 16 - 18 век замъкът е бил възстановяван повече от веднъж, а в началото на 20 век, в резултат на реставрацията, му се връща облика на 15 век.
