Описание на атракцията
Първите споменавания за църквата „Михаил Архангел“датират от края на 15 век. Друга информация се отнася за 1772 г. - тогава църквата е била построена от дърво и е имала два престола. Главният олтар е осветен в чест на Архангел Михаил, а параклисът е посветен на великомъченица Екатерина.
Към днешна дата обликът на бившата църква не е запазен, тъй като съществуването й приключи в нощта на 6 срещу 7 декември 1812 г. Църквата е почти напълно изгоряла, но все пак е запазен свещеният Антименсион, който е осветен и подписан на 25 март 1772 г. от митрополит Гавриил.
През 1820 г. реставрираната църква е осветена на името на Архангел Михаил, след което тя влиза в експлоатация, въпреки че все още се извършват довършителни работи във вътрешната декорация. Цялата църква е завършена през 1829 г. Новата църква се превърна в рай за жителите на село Михайловски. Също така към енорията на храма се приписват следните села: Званка, Дубовики, Бороничево, Борисова Горка, Кобелева Горка, Перевоз, Валим, Боргино, Бор и Пороги.
Има информация, че за изграждането на каменната църква са похарчени 6600 рубли. Храмът е имал 2 престола, основният от които е посветен на Архангел Михаил, а вторият на великомъченица Екатерина.
Според архивни документи от 1846-1847 г. при църквата е функционирало енорийско училище, в което енорийските свещеници са били учители. Според данните от 1903 г. църковното училище се е състояло от един клас с курс на обучение от 4 години.
Въпреки многобройните репресии и мерки срещу православната вяра през съветската епоха, църквата „Михаил Архангел“съществува до края на 30 -те години на миналия век. По това време дякон е Василий Шибаев, а свещеник Николай Мурзанов. През лятото на 11 юли 1938 г. църквата е затворена, а на нейно място е организирано учебно заведение PVHO.
През цялата Велика отечествена война в сградата на храма се е намирал аптечен склад, а след него е имало цех за млекопроизводство и склад за битова химия. След като църковната енория е напълно ликвидирана, в помещенията се съхраняват опасни химически реактиви, както и горими материали за боя и лак, причинявайки непоправими щети дори на камъка. В олтарната част е построено мащабно разширение, предназначено да съхранява наличните суровини - тази структура донякъде изкривява вътрешния изглед на сградата и целия план като цяло.
През 1984 г. складът на химическия завод е преместен на друго място, а издигнатите анекси са ликвидирани поради силно овехтяване. По -късно сградата на храма изпаднала в пълен аварий, тъй като в нея нямало отопление или охрана и тя била разрушена с невероятна скорост. Има снимки от 1985 г., на които се вижда разрушеният купол и камбанарията, докато всички тавани са напълно загубени, което до голяма степен е повлияло на внушителната част от предалтарното пространство (под купола).
През лятото на 1988 г. в разрушената църква е изпратен нов игумен, Яхимец Андрей, който преди това е служил в катедралата Рождество Богородично в Нова Ладога. Този човек успя да събере нова общност, регистрирана през 1991 г. Основната задача на общността беше възстановяването и възраждането на църквата Архангел Михаил. На 22 март 1992 г. в църквата се проведе първата литургия. През 1993 г. са извършени основни ремонти, а през 1995 г. храмът отново е осветен в чест на Архангел Михаил. През 2009 г. в църквата „Михаил Архангел“е построен нов иконостас по проект на художника Николай Пачкалов.
Днес църквата съдържа свята частица от дъб Мамре, която беше представена на игумена на храма по време на неговото поклонение. Друга реликва е реликварен кръст, покрит със злато, който съдържа мощите на някои светци.
