Описание на атракцията
Висящите градини са едно от седемте чудеса на света, чието раждане се свързва с легендарната героиня на древните митове Семирамида. Неговият исторически прототип е единствено управляващата асирийска царица Шамурамат. Семирамида в митовете притежава такива качества като власт, хитрост, находчивост на ума, смелост. В митовете тя убива съпруга си, за да спечели власт, което предизвиква омраза и вражда от страна на собствения й син, който многократно се опитва да я убие.
Известно е, че Екатерина II Велика е имала слабост към древността. Висящата градина Царское село се появи, когато императрицата изрази желание да види структура в резиденцията си, повтаряйки във външния си вид древните сгради.
Трудно е да не забележите някои прилики в съдбата на Екатерина II и кралица Семирамида. Трагичната смърт на съпруга й, император Петър III (когото Екатерина свали), настъпила малко след дворцовия преврат, който тя извърши, беше тъмно място за целия период на нейното управление. Синът на императрицата Павел, който зае трона след смъртта на майка си, я смяташе за виновна за смъртта на баща си.
Висящата градина в Царско село е създадена от архитекта Камерън, който е донесен у нас от същата силна любов към древната архитектура, каквато е имала императрицата. Преди пристигането си в Русия, Камерън живее няколко години в Рим. Тук, според книгата на Паладио - изключителен архитект на Възраждането - той е изследвал римските бани. Техният архитектурен двойник някога е роден в Царско село, от което Висящата градина е част.
За изграждането на Висящата градина, на височината на втория етаж, е построена тераса между галерията „Камерън“, крилото „Зубовски“и стаите „Ахат“. Тази тераса е изградена върху масивни сводове, за които са построени не по -малко мощни пилони. Преди полагането на градината върху терасата се облицова оловен хидроизолационен слой, върху който се изсипва почва. Подходящ по състав и свойства за отглеждане на ябълкови дървета, люляк, жасмин, божури, рози, нарциси и лалета. Отстрани градината беше ограничена от доломитова балюстрада, която не беше оцеляла до днес, която беше добита на остров Езел. Още в началото на 1800 -те години той е заменен от дървена балюстрада, боядисана в бяло, тъй като първата е била силно разрушена.
След 5 години Висящата градина беше разширена поради изграждането на Рампата, което беше последният проект на Камерън през живота на императрицата. През 1792 г. Екатерина Велика пожелала да се организира спускане, по което лесно да се стигне директно от Висящата градина до останалата част от Екатерининския парк. Камерън предложи да не се строи отново стълбището, което вече беше в галерията „Камерън“, а да се изгради плоска платформа (рампа).
Рампата е оформена на 7 постепенно спускащи се свода и 3 пилона. Над ключовите камъни на сводовете има издълбани маски на древните богове: Юпитер, Юнона, Минерва, Марс и Меркурий. След 2 години строителството на рампата приключи. Строителните работи бяха контролирани от помощника на Камерън - архитект Иля Василиевич Неелов.
От двете страни на спускането бяха поставени бронзови статуи на музите: Калиопа, Мелпомена, Еутерпа, Полихимния, Терпсихора и др. Затова през 18 век Рампата е наричана още Стълбата на боговете. На входа долу имаше 2 огромни бронзови вази. По времето на император Павел I в Павловск са донесени бронзови статуи. Те бяха върнати на предишното си място от любимия внук на императрицата - император Александър I.
В края на строителството на рампата се появи решетъчна желязна порта, която стоеше до 1850 -те години. През 1811 г. Рампата е преместена поради изграждането на гранитна тераса близо до Висящата градина. Близо до гранитната тераса имаше права широка алея, която днес се нарича Рампова. Целта на това движение беше да се приведе посоката на рампата към посоката на висящата алея.
През втората половина на 19 век император Александър II издава заповед да се замени портата на Камерън с нова порта, която може да се наблюдава и до днес.
