Описание на атракцията
През 1765 г. близо до град Симбирск (сега град Уляновск), на брега на река Волга, е намерено находище от необичаен камък. Външно подобен на карнеол и кехлибар, полупрозрачният камък имаше подвижен цвят; от слънчевочервено до червеникавокафяво с лъскави вени. Някои от екземплярите бяха толкова чисти и прозрачни, че след обработката на камъка по онова време малко хора се различаваха от кехлибар. Уникалността на камъка се състои в лесна обработка, способност да приема почти всяка форма и в същото време да запазва всичките си свойства. Уляновският регион досега остава единственото находище на "волжки кехлибар" или, сред обикновените хора, каменното слънце.
През 1982 г. рядък декоративен камък от групата на калцита е наречен симбирцит, в чест на старото име на град Симбирск, а през 2005 г. „Волжски кехлибар“, който през годините се е превърнал в символ на Уляновск и основната му атракция, е инсталиран като паметник в центъра на града. Симбирцит в Уляновск може да се намери почти на всеки ъгъл: в имената на организации и детски кръгове, в занаяти и сувенири, в скъпи бижута и заслужени награди. Но в други региони и магазини в столицата не се препоръчва да се купува „слънчевият камък“; от територията на Уляновск „символ на просперитет и успех“практически не се изнася.
В древни времена жителите на Поволжието са вярвали, че симбирцитът има лечебни свойства и са използвали натрошен на прах камък за заздравяване на рани и лечение на екзема. В магазините за сувенири на Уляновск често има чарове, амулети и талисмани, направени от "малкото слънце", които не само ще ви защитят, но и ще облекчат стреса и ще ви изпълнят с положителна енергия. В града има и музей на камък, който подробно описва историята на образованието и каменоделския занаят, а там също можете да поръчате индивидуален продукт от „Волжски кехлибар“за спомен.
