Описание на атракцията
В югозападната страна на Екатерининския парк, недалеч от Руиновата кула, близо до кръстовището на улица „Паркова“и магистрала „Красноселски“, беше монтирана Орловската порта. Тази порта е проектирана от архитекта Антонио Риналди. Портата е поставена на мястото на временна, луксозно украсена триумфална арка от дърво за преминаването към Гатчина, която е била във владение на княз Григорий Орлов. Така императрица Екатерина II през живота си подарила на своя фаворит паметник в чест на победата му над чумата („черна смърт“), която настигнала Москва през 1771 година.
През 1771 г., по време на епидемия от чумата в Москва, над 1000 души умират всеки ден. Улиците бяха обсипани с трупове. Неспособен да се справи с епидемията, генерал-губернаторът П. С. Салтиков напусна Москва. Зад него умиращият град беше оставен от началника на полицията И. И. Юшков и други влиятелни личности. Градът беше обезглавен, по улиците бушуваха смърт и грабежи. Императрица Екатерина II наредила на граф Григорий Григориевич Орлов да замине за Москва, към когото по това време тя вече била безразлична. Орлов е надарен с изключителни правомощия. Според някои съвременници сякаш императрицата се е надявала по този начин да се отърве от досадния любимец.
Г. Г. Орлов влиза в Москва, удавен в епидемии, с цял състав от лекари и 4 полка от спасителната гвардия на императрицата. Щабът беше организиран в домовете на командира Е. Д. Еронкин, един от малкото военни командири, които все още не напуснаха града. Граф Орлов организира цял набор от мерки за изкореняване на чумата. На първо място, методите за борба с кражбите и грабежите, до смъртното наказание, се извършват на място. Беше организиран контрол върху вноса и износа на стоки от Москва. В покрайнините на града бяха издигнати допълнителни болници срещу чума. Самата Москва беше разделена на санитарни зони, всяка от които се наблюдаваше от назначен към нея лекар. Къщите, в които е дошла болестта, бяха забити с дъски и маркирани с кръстове. С помощта на мерките, предприети от Орлов и лекарите, епидемията скоро приключи. Животът в Москва постепенно се нормализира.
Изграждането на Орловската порта се извършва под ръководството на архитекта Иля Василиевич Неелов и каменния майстор Пинкети. Орловската порта е почти квадрат във формата на монументална арка, която е висока около 15 метра. За изграждането на триумфалната арка са използвани материали като тивдийски розов мрамор, сив сибирски мрамор, бронз, ковано желязо, позлатена мед. Това е първата триумфална арка у нас, изработена от постоянни материали. На арката отстрани на Гатчинския път има надпис, увековечаващ подвига на граф Орлов. Може би текстът на този надпис принадлежи на самата Екатерина Велика.
През 1781 г. е решено арката да бъде заключена. След 6 години, за тази цел, по чертежите на архитекта Джакомо Куаренги, в заводите в Сестрорецк са направени специални клапани. През 1784-1786 г. от двете страни на портата се появяват решетки.
В началото на 1790 г. Орловската порта се използва като триумфална порта за тържественото посрещане на княз Григорий Александрович Потьомкин-Таврически, който пристига в Царско село с новината за превземането на крепостта Очаков от войските на Александър Василиевич Суворов и от победите на руските войници, спечелени над турската армия в Молдова.
Стилистичното решение на Орловската порта съдържа древноримски детайли, като пиластри; отстрани на високата арка също има колони на пиедестали. Тивдийският розов мрамор на колоните и панелите контрастира със сивия мрамор, използван за основната част на сградата. Под Орловската порта е монтирана тръба, през която водата от Таицките извори навлиза в езерата и каналите на парка.
