Описание на атракцията
В южната част на Стария град на Вилнюс има древен паметник на архитектурата в стила на ранния барок, енорийската римокатолическа църква Света Тереза. Намира се близо до параклиса Остробрамная и единствената градска порта, оцеляла в града.
През 1621 - 1627 г. бургомистърът Игнатий Дубович и брат му Стефан построяват дървена църква в манастира на кармелитите с дисквалификация. В продължение на няколко години от 1633 до 1654 г. в близост до манастира на кармелитите с дисквалификация е построена каменна църква на мястото на дървена църква. За изграждането на църквата парите бяха отпуснати от канцлера на Литва - Пацас, а автор на проекта беше Улрих, който по едно време построи двореца Радвил. Фасадата на сградата е направена от благороден камък - мрамор, гранит и пясъчник. Според предположенията главната фасада на църквата е проектирана от италианския архитект - Константино Тенкала. Литовският епископ Юргис Тишкевичюс освети църква в чест на Св. Тереза през 1652 г. След като манастирът е затворен от руските власти през 1844 г., църквата е предадена във владение на католическото духовенство.
Църквата е горяла няколко пъти през 1748 и 1749 г., интериорът е особено силно повреден по време на пожар през 1760 г. По време на възстановителните работи е издигнат сводест свод и е построена камбанария. Работата е проектирана от Йохан Глаубиц.
През 1783 г., за сметка на ръководителя на Рогачев Михал Поцей, към църквата е добавен параклис в късния бароков стил, който е семейният мавзолей на семейство Почееви.
През 1812 г. армията на Наполеон ограбва и поврежда църквата, френските войници поставят казарми и склад в самата църква. След войната интериорът на църквата е напълно възстановен по проект на Глаубиц. Отново са изписани стенописи, издигнати са статуи на светци. След края на войната през 1812 г. Русецкас обновява интериора на църквата.
През 1829 г. между параклиса Остробрам и църквата е добавена галерия. Продължение на галерията беше стената, която не е оцеляла, която може да се види на литографията на Вилчински от известния „Вилнюски албум“. През втората половина на 19 век, по време на ремонта, църквата е повредена и е възстановена само години по -късно в края на 20 -те години на XIX век.
Църквата е един от елементите на ансамбъла на кармелитския манастир и се счита за една от първите раннобарокови сгради в Литва. Архитектурата на храма е асиметрична. Източната страна е параклис и коридори, а западната страна е тристепенна камбанария. Централният кораб на църквата е два пъти по -широк от страничните кораби, напомнящ за параклиси и много по -висок.
Фасадата се различава от другите барокови църкви в града със своята симетрия и е разделена на две нива. Долното ниво е с една трета по -дълго от горното. Средата на долния ред е симетрично разделена с ниша под формата на портал, украсена с две колони. В центъра на горния етаж има прозорец с елегантни дъски и балюстрада. Над горния ред се издига висок фронтон с герба на клана Пацев. Самата фасада е поставена върху висок цокъл от пясъчник.
Интериорът на храма е пропорционален и украсен. Основната част от интериора се състои от девет олтара, украсени с позлата и гипсови фигури на светци. Един от олтарите е направен в стил класицизъм. Останалите осем са в стил рококо от средата на XVII век.
Главният олтар в храма се счита за най -забележителния по дизайн и оригиналност на всички олтари в цяла Литва. Той е украсен с фигурата на Света Тереза с кървящо сърце. Страничните олтари съдържат лицата на свети Петър, Йоан и Никола. Картините са рисувани от известните литовски художници С. Чехавичюс и К. Русекас.
Преди това в църквата е имало два параклиса - Папският параклис (в името на Господ Исус) и параклисът на Дева Мария на Добрия съветник. Под папския параклис е гробницата на династията Почей. В днешно време функционира само един параклис - Божията майка Добрия съветник. Тук се извършват услуги на литовски и полски език.
