Описание на атракцията
Преображенският манастир е основан от учениците на Александър Свирски, Генадий и Никифор. Старейшина Генадий, който живееше на брега на езерото Въже, в малка пещера, със своите подвизи, чудеса и изцеления подготви и освети това място за пристигането на друг последовател на Александър Свирски - монах Никифор. Още през 1520 г. на брега на Въжеозеро е построена изцяло дървена църква „Преображение Господне“. Първият игумен на Важеозерския Спасо -Преображенски манастир е монах Никифор, който служи на каузата му до смъртта си през 1557 г.
Иван Грозни изготвя грамота, според която основаният манастир получава част от собствеността върху земята. Освен това царят заповядал да извърши почистващи работи в близката гора и да оре земите им без помощта на наемна работна ръка. Така според тази грамота манастирът е бил напълно забранен да притежава селяни, села и работата трябва да се извършва само от ръцете на самите монаси. След смъртта на монах Никифор, игумен Доротей е назначен за игумен на манастира, под който е издигнат параклис директно над гробовете на основателите на църквата.
Времето на беди, които обзеха Русия през 17 век, нямаше как да не докосне Спасо-Преображенския манастир. Тълпи шведи ограбили и опустошили пустинята Никифоров, унищожавайки, опустошавайки и ограбвайки цялото й имущество. Отшелниците просто не можеха да устоят на нападателите. Дълго време гробовете на монаси са били място за поклонение.
След безмилостното унищожаване на църквата, тя не е възстановена много дълго време. Според свидетелствата на историческите книги от 1619 и 1623 г. става ясно, че църковните братя са били твърде малки. През 1640 г. игумен на манастира става игумен Антоний, който до голяма степен дарява ценното Евангелие и който построява църквата със собствени пари. Антоний назначи ковчежник, избар, 4 старейшини и 6 прислужници, въпреки че състоянието на манастира все още се оценява като много лошо.
Наследник на делата на Антоний е старейшина Варлаам, който е заменен от старейшина Саввати през 1680 г. Според резултатите от току-що извършената инвентаризация може да се види, че манастирското имущество се е увеличило значително, а животновъдната дейност е станала много по-печеливша. Броят на работниците и монасите по това време се е увеличил до 22 души. Но манастирът придобива най -доброто положение през 1685 и 1697 г., когато църковната посуда и манастирското имущество стават доста ценни.
През 1800 г. църквата е присъдена на Александро-Свирския манастир и е част от нея до 1846 г. През 1885 г. опустошителен пожар унищожи почти всички дървени сгради на манастира. Църковните братя се разпръснаха по останалите манастири.
След пожара Спасо-Преображенският манастир е възстановен не само с материал, но и с духовната помощ на „Всеруския отец“, който беше Йоан Кронщадски. Църквата на всички светии трябваше да бъде възстановена, а също така е построен и петкуполният дървен храм, наречен в чест на Преображение Господне. Реставрирани са порталната църква, хотелските и игуменските сгради. В началото на 20 век манастирът вече е бил изцяло ограден с тухлена ограда. Манастирът започва да работи с обущарски и шивашки работилници, както и с мелница за брашно и фабрика, където получават смола, терпентин и катран.
Последната реконструкция очаква манастира през 1992 г., когато храмът придобива съвременния си облик.
