Описание на атракцията
Замъкът Мола ди Бари, известен още като замъка Анжу, се намира в малкия град Мола ди Бари, на 20 км от столицата на италианския регион Апулия, Бари. Той стои на самия бряг на Адриатическо море, а зад него можете да видите площад Piazza Venti Settembre с главната църква в града и театъра Van Westerhout.
Замъкът Мола ди Бари е построен през 1278-1281 г. по заповед на краля на Сицилия и Неапол Карл I, син на френския крал Луи VIII. Пиер дьо Аджкорт и архитект Джовани да Тул работиха по проекта. Основната цел на изграждането на тази крепост във формата на многоъгълник беше да предпази брега от набезите на морски пирати. През 1508 г. замъкът е обсаден от венецианците и сериозно повреден. Само две десетилетия по -късно, през 1530 г., Карл V разпорежда възстановяването на Мола ди Бари и обновяването на укрепленията му. През 1613 г. замъкът е купен от Мишел Вааз, търговец от португалско-еврейски произход, и в продължение на два века е бил собственост на семейство Вааз. А в средата на 19 век последните членове на семейството продават замъка на италианското министерство на отбраната. Днес замъкът се използва за конференции, а понякога и за културни събития.
Много пъти в своята история Mola di Bari е претърпявал промени и преструктуриране, особено във вътрешността си. Отгоре замъкът прилича на звезда. Но тъй като тази форма е нехарактерна за укрепленията от 13 -ти век, учените предполагат, че замъкът първоначално е изглеждал като обикновена правоъгълна кула, увенчана с бойници и защитена с вратички. Основи на стените са открити между южните и източните укрепления, които вероятно също са били част от отбранителния комплекс. В наши дни до замъка може да се стигне по пътен мост от южната страна, където някога е имало подвижен мост. Точно на входа можете да видите ниша за пазача, а на стената срещу нея има фрагменти от стара фреска, изобразяваща Мадоната и Младенеца. Вътрешният двор на Мола ди Бари има формата на неправилен трапец, оцеляла е само една от първоначалните му стени, а останалите са завършени в средата на 19 век. Имаше склад за боеприпаси и главно стълбище, което водеше към втория етаж. Този етаж беше предназначен за коронованите глави, а днес има литературна академия и малка театрална сцена.
