Описание на атракцията
Сан Франческо дела Виня е римокатолическа църква в квартал Кастело във Венеция. Заедно с църквата Santa Maria Gloriosa dei Frari, този храм е една от двете францискански църкви във Венеция. Някога на това място се е намирало лозе - виня, а през 1253 г. тук започва изграждането на манастир. Вече имаше малък параклис, който бележи мястото, където според легендата ангел се явява на апостол Марк, покровител на Венеция.
Първата готическа църква на това място е построена от архитекта Марино да Пиза и е имала три кораба. До 16 -ти век сградата на храма е в депресивно състояние и се нуждае от сериозни ремонти. Едновременно с това е проведена реформа, която унищожава миноритския францискански орден, а дожът Андреа Грити, управлявал във Венеция, чийто семеен дворец е стоял недалеч от църквата, разпорежда реконструкцията на сградата. Именно този дож през 1534 г. положи основата на новата църква.
Проектът на Сан Франческо дела Виня е проектиран от архитекта Якопо Сансовино - той е искал да построи нова църква в ренесансов стил. В проекта участва и един от францисканските монаси, Fra Zorzi, който настоя централният кораб на храма да е 9 странично широк и 27 странично дълъг, а всеки от трите странични параклиса - три странично широки (едната страна е равна) до 76,2 см). Параклисите са продадени за 250-300 дуката на аристократични спонсори, което дава възможност да се съберат необходимите средства за строителството. В замяна на аристократите беше обещано, че параклисите ще бъдат украсени с техните семейни гребени, а телата им ще бъдат погребани вътре. За правото да бъде погребан в олтара на храма пред главния трон дож Андреа Грити е платил 1000 дуката. През 1542 г. Веттор Гримани и брат му кардинал Марино предприемат изграждането на фасадата на църквата, но окончателно тя е завършена едва през 1562 г. с участието на великия Андреа Паладио.
Вътрешната украса на Сан Франческо дела Виня, с дорийските колони от бледо истрийски мрамор, се отличава с простотата и строгостта, характерни за францисканците. Хоровете са разположени зад олтара. Църквата е украсена с гипсова скулптура на Свети Луи от Тулуза и готическо изображение на Пресвета Богородица от 15 век. Параклисът Гримани (първият в лявата странична пътека) е украсен с картини на Батиста Франко. Там можете да видите и олтара на Федерико Зукари. Третият параклис вдясно съдържа картини на Франческо Фонтебасо, а третият параклис вляво, с купол, е украсен със стенописи на Тиеполо и скулптура на Андреа Коминели. Тя носи името на Свети Херардо Сагредо. Има и саркофазите на дож Николо Сагредо и Алвисе Сагредо от Джовани Гай. Стените са украсени със стенописи на Тиеполо, изобразяващи четиримата евангелисти.
