Описание на атракцията
Храмът на Петдесетницата в Преполове, разположен в Спаския комплекс, принадлежал на Спасо-Елизаровския манастир. В популярната книга на Гедимин „Псковското минало“е посочено, че храмът е издигнат през 1494 г. в двора на Великопустинския манастир. В летописните източници се споменава през 1468 г. През зимата на 1468 г. Владика Йоан пристигна от град Новгород и извика свещеничеството и кметовете на Псков в двора на Пустински. В духовните записи за 1707 г. се казва, че църквата на Петдесетницата в Преполове е устроена от Великия пустинен манастир през 1707 г. Освен това е известно, че през 1766 г. дворът на Великопустинския манастир на улица Спасска в град Псков преминава към Елизаровския манастир. Klirye vedomosti, датиращи от 1916 г., отбелязват, че църквата е била студена и каменна и се е намирала в двора на Спаски в град Псков в първата част на ъгъла на улиците Спаска и Успенская.
Такава ранна лоша информация не датира съществуващата в момента църква, но може само да предположи, че през 15 век на това място вече е имало църква. Според литературни източници и архитектурни форми, църквата на Петдесетница Петдесетница датира от 17 -ти век. През август 1820 г. архимандрит на име Зосима информира архиепископ Евгений Болховитинов, че съществува реална опасност от извършване на богослужения. Известният архитект Yabs F. F. стигна до заключението, че църквата е достатъчно здрава, за осъществяването на пълна безопасност е необходимо да се счупят сводовете в храма и олтара, а вместо сводовете трябва да се направят рула от дърво, да се гипсират и да се избелят, докато да не докосвате покрива. По -голямата част от покрива е премахната през 1822 г. и сводовете са счупени. След извършване на тези работи по централната напречна стена, непосредствено над царските врати, както и над южната и северната врата от двете страни, се появяват големи пукнатини в горната и долната част на сводовете, поради което стената е разрушена и построен отново. Ремонтът завърши през 1822 г. През 1867 г. над верандата на църквата е издигната камбанара с калкан, изградена от камък, вместо досегашната камбанария по стълбовете.
През 1950 г. Църквата на Петдесетническата прелюдия е превърната в реставрационна работилница. От 1960 г. в църковната абсида се помещава ковачница, оранжерия и гараж с наблюдателна дупка в четириъгълника, който има прикрепен вестибюл.
В архитектурно отношение църквата е едноапсиден храм без колони с свод с половин тава. Общата композиция включва трапезария, четириъгълник, веранда. През 19 и 20 век четворката претърпява значителен брой значителни реконструкции. Апсидите и четириъгълниците бяха напълно преработени. Сводовете, изградени от камък, бяха заменени с дървени. В южната част на четириъгълника има голям отвор за преминаване на автомобили. Що се отнася до отворите на прозорците, той беше демонтиран на тази стена, а горната му част и сводестият преград бяха положени. Вестибюл с двуетажни порти е адаптиран към входа, а от двете му страни са разположени малки складови помещения. В западната стена има три отвора, които водят към трапезарията, също положени. Над прозорците се извършват демонтажни работи. При подреждането на четириъгълника са изградени наблюдателна яма и оранжерия. От източната страна на стената има три отвора, които свързват олтара и четириъгълника, основният е голям и два малки отстрани. Отстрани на олтара има мостове между отворите. В апсидата има два прозоречни отвора: най -големият е централният, а малкият е с прорези от северната страна. Южната и северната фасада имат няколко остриета, чиито върхове са леко отсечени от четирискатен покрив. Остриетата в северната част на фасадата се простират до дъното на вратата. На източната фасада част от стената е обшита с дъски. Най -гладката от тях е западната фасада. Барабанът на църквата е от дърво, покривът и главата са от метал. Самата веранда има две стени, а от двете страни на прохода има две стаи. Триколоновата камбанария се намира над верандата, която е преустроена в шатрова камбанария.
Сега църквата на Петдесетницата в Преполов действа и принадлежи към двора на Спасо-Елизаровския манастир.
