Описание на атракцията
Църквата Възнесение Господне е една от най -старите на територията на Република Коми. Храмът има уникална история на формиране и развитие, защото е построен с парите на енориашите и техните усилия, но през годините на атеизма е брутално осквернен и напълно разрушен.
Основаването на църквата „Възнесение Господне“става през 1827 г. на територията на левия бряг на река Сисола, която е на 60 км от град Сиктивкар.
През 1851 г. храмът е леко модифициран. Храмът се превърна в отличен пример за провинциален късен класицизъм. Специална украса на храма бяха страничните фасади на кубния обем на храма, представен от доста сложна композиция под формата на среден полукръгъл прозорец, оборудван с рустика, крутони, крекери и фронтон. Разделянето на барабана се извършва с помощта на множество прозорци и двойни пиластри. Куполът е направен плосък, в долната част на който има парапет с полукръгли ниши.
Днес самата църква, едноетажна трапезария и олтар са останали от църквата Възнесение Господне. Частта от храма може да бъде описана като двусветла, оборудвана с кубична ротонда.
По време на формирането и господството на съветската власт, поради така наречената обща лудост, те се опитват да затворят църквата Възнесение Господне. В отговор на това изявление цялото селско население с вили и други подръчни и домакински инструменти застана в защита на единственото светилище в областта. Тогава църквата беше защитена, но все пак храмът съществуваше за много кратко време.
След неуспешен опит да затворят църквата, властите се опитаха да се отърват от най -пламенните защитници: някои бяха заточени далеч отвъд родните си места, а някои бяха убити. В селото безбожната литература започва бързо да се разпространява. Скоро през 1936 г. се случва дългоочакваното събитие за властите - храмът е затворен и превърнат в склад за зърно, който е съществувал до 1956 г., защото именно през тази година, благодарение на безпрецедентния инат на вярващите, храмът е възстановен, а скоро след това божествените служби бяха възобновени на немски език
Църквата Възнесение Господне има три параклиса: единият е осветен в името на пророк Илия, вторият е посветен на св. Николай Мирликийски, а третият е посветен на празника Възнесение Христово.
В трудни за храма времена енориашите все пак успяват да спасят най -голям брой икони на древната писменост - след възобновяването на работата на храма те отново заемат местата си и дори днес правят чудеса. Има няколко уникални случая, когато светата икона на Лука Войно-Ясенецки, която съдържаше частици от мощите му, беше пренесена на неизлечимо болни хора в интензивно отделение, след което те получиха пълно изцеление, молейки се пред изображението. Известно е, че иконата на св. Великомъченица Параскева петък помага да се намери мир в семейните дела.
Сред редките икони в църквата си заслужава да се отбележат иконите: Спасителят, който не е направен с ръце (17 век), Йоан Кръстител в пустинята (17 век), св. Век), както и Молитвата за чашата (17-ти век). Сред иконите на мироточение си струва да се спомене иконата на знака, изобразяваща Пресвета Богородица и преподобните свети апостоли Павел и Петър.
Особено почитани са частици от мощите на някои светци: св. Инокентий Московски, св. Великомъченица княгиня Елизавета (частица от нейния гроб), св. Спиридон Тримифунтски (частици от дреха) и др. Що се отнася до храмовите светилища, те включват: колан, който е осветен на пояса на Пресвета Богородица, частица от светия дъб Мамре.
Днес този храм носи титлата не само архитектурен, но и паметник на културата на Република Коми. През цялата история на храма той е бил безопасно място за местните енориаси, търсещи утеха и духовна подкрепа.
