Описание на атракцията
Борисов камък (Борис Хлебник) е един от най -древните паметници на културата на територията на съвременната Република Беларус. Намерен е в река Западна Двина край село Падкастселци (на 5 км от Полоцк). През 1981 г. камъкът е транспортиран до Полоцк и монтиран в катедралата „Света София“.
Камъкът е огромен камък, вероятно донесен от ледник от територията на съвременна Финландия. Червеният фелдшпат е с обиколка около 8 метра и тежи над 70 тона. Шестолъчен християнски кръст и надпис „ХС. Ника. ГИ (Господи) помогни на слугата си Борис."
Намерени са няколко такива камъка. Повечето бяха издълбани с християнски кръстове и името на княз Борис.
Има няколко версии за произхода на надписа върху камъка. Учени, етнографи, историци не могат да се съгласят, но най -вероятната версия изглежда е, че веднъж всички камъни, намерени в реката, са служили за езически ритуали. Старата вяра никога не оставя без следа, обаче младият войнствен полоцки княз Борис, синът на Всеслав Магьосника, приел християнството, започнал решително да се бори с всички езически светилища. Затова той реши дори да „кръсти“древните камъни „хляб“, като избие християнски кръстове върху тях.
При тези камъни езичниците принесоха жертви, като поискаха плодородна година и изобилие от зърно. Сред хората има легенди, че понеже Борис „кръстил“камъните, старите богове се обидили на княза и наказали целия Полоцки край със страшен глад, за който старите хора дълго време разказвали на внуците си. Казват, че дори сега Борисовият камък изпълнява съкровените желания, връща любов и здраве. Християни и езичници идват тук от най -отдалечените региони, за да се докоснат до мистериозния храм. Учените продължават да изследват необичайните свойства на камъка.
Борисовият камък в Полоцк е запазен по чудо. В съветско време новите господари на живота отчаяно се бориха срещу всички религии и вярвания. Много камъни бяха разрушени, разцепени от варварска ръка.
