Църква Успение Богородично описание и снимка - България: Габрово

Съдържание:

Църква Успение Богородично описание и снимка - България: Габрово
Църква Успение Богородично описание и снимка - България: Габрово

Видео: Църква Успение Богородично описание и снимка - България: Габрово

Видео: Църква Успение Богородично описание и снимка - България: Габрово
Видео: ✟ УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, 2020 г. | Празнично всенощно бдение 2024, Юни
Anonim
Църква Успение Богородично
Църква Успение Богородично

Описание на атракцията

Църквата „Успение Богородично“в град Габрово е шедьовър на българската храмова архитектура от епохата на Възраждането. Издигнат е през 1804 г. близо до първата габровска църква „Света Параскева Пятница“. Строителството е извършено без официално споразумение с турските власти (България през онези години е била под османско иго), така че храмът първоначално е бил малък, незабележим, вкопан в земята. Когато беше разкрит фактът, че няма документи, разрешаващи строежа на църквата, местните жители направиха всичко възможно, за да предотвратят затварянето й.

До 19 век Габрово нараства значително, превръщайки се във важен образователен, търговски и индустриален център. Решено е да се построи нов храм - по -голям и по -красив. През май 1865 г. старата църква е разрушена и на нейно място започва изграждането на нова. Работата се ръководи от изключителния архитект на Възраждането Генчо Кинев. Строителството приключи година по -късно, а през октомври се проведе церемония по освещаването.

Църквата „Успение Богородично“се намира в централната част на града, откъдето се открива красива гледка към един от най -красивите каменни мостове на река Янтра - Баев мост. Сградата е двуетажна базилика с куполна покривна кула. Фасадите са украсени с каменни релефи, изобразяващи растения и животни. Иконостасът от липа, направен за три години (1882-1885), е пример за работилница за дърворезба.

Има една интересна история за камбаните за тази църква. През годините на османско владичество беше забранено да се монтират камбани, а още повече - да се бият. Вместо това до средата на 19 -ти век духовниците използвали дървена биячка - ударен музикален инструмент под формата на плочи, които се чукали с чук. Камбаните за новата църква „Успение Богородично“бяха специално изработени и донесени от чужбина, но не можеха да бъдат окачени. Габровци занесоха камбаната в Соколския манастир и за известно време забравиха за нея. На третия ден от честването в чест на възкачването на престола на султан Азис от Соколския манастир се чуха камбани. Това приятно изненада жителите на Габрово и изуми турските власти. Местните обаче успяват да убедят турците, че няма по -тържествен начин да изразят лоялните си чувства към новия владетел, отколкото да бият камбаните, а манастирската камбанария остава непокътната.

Снимка

Препоръчано: