Описание на атракцията
Витебската катедрала „Успение Богородично“е храм, който е бил разрушаван и възстановяван 12 пъти.
Хълмът, на който сега се намира катедралата, е известен от древни времена. Някога на хълма е имало езически храм, по -късно изоставеното светилище на старите богове започнало да се радва на недоброжелателна слава, заради което било наречено Плешива планина. Православните свещеници, които дойдоха във Витебск, решиха да построят църквата на Пресвета Богородица на мястото на бившия храм, което успешно извършиха. Още през 1406 г. се споменава православна църква, стояща на Пречистенска гора (така започват да наричат Плешива гора).
В началото на 15 век на мястото на разрушената дървена църква е възстановена нова каменна катедрална църква Успение на Пресвета Богородица, в която се намира дворът на архиепископа, а хълмът започва да се нарича Успение Богородично Планина. През 1619 г. униатите отнемат църквата „Успение Богородично“. Близо до него архиепископ Йосафат Кунцевич направи своята резиденция, застъпвайки се за превръщането на всички земи на Великото княжество Литовско в католицизъм. Именно тук, в резиденцията на Йосафат Кунцевич на планината Успение Богородично (Плешива), се е случило паметното убийство на униатския архиепископ, след което тялото му е хвърлено от планината в реката. Храмът, мразен от православните християни, е опустошен от бунтовниците, а след това е разглобен и възстановен от въстаниците по съдебен ред.
През 1629 г. има пожар. През 1636 г. на мястото на опожарената църква е възстановен храм. По някаква причина този храм бързо се разпада и през 1682 г. на негово място са построени нов храм и базилиански манастир. През 1708 г. цар Петър I разпорежда изгарянето на Витебск, а с него и базилианския манастир. Набързо възстановената църква в новия базилиански манастир беше твърде тясна. През 1715 г. той е демонтиран, а на негово място, за сметка на търговеца Мирон Галузо, той построява по -просторен храм за манастира.
През 1722 г. при пожар изгоря Василианският манастир, а с него и църквата. 20 години планината Успение Богородично беше празна. Отново си спомнихме предишното му име Плешива планина и отново недобри слухове се разпространиха за това място. През 1743 г. е взето решение за възстановяване на базилианския манастир и каменната църква на същото място. През 1799 г. голяма и красива каменна базилианска църква е предадена на православните християни, които я възстановяват и украсяват по свой начин.
Французите не заобиколиха новата катедрала през 1812 г. Те харесаха сградата над сливането на реките Витба и Западна Двина и създадоха болница в църквата, като същевременно я ограбиха и унищожиха вътрешната украса. Храмът е възстановен. През 1831 г. там е погребана погребалната служба за великия княз Константин Павлович, който е починал от холера.
След пристигането на болшевиките във Витебск беше решено незабавно да се разруши църквата „Успение Богородично“. Взривен е през 1936 г. След Великата отечествена война на хълма Успенска е построен завод за металорежещи машини. През 80 -те години на миналия век очевидно неизгодният завод е изоставен. В продължение на много години най -ужасните градски легенди се разпространяват около това място.
На 26 септември 1998 г. се състоя тържествена церемония, на която Московският и цяла Русия патриарх Алексий II положи първия камък на църквата с възпоменателно писмо за потомство.
Археологическите находки, открити по време на строителството на храма, шокираха строителите: стотици човешки останки бяха открити на мястото на бившите манастирски изби. Въпреки ужасната находка, строителството продължава и намерените човешки кости са погребани близо до храма след освещаването му през 2005 г.
Спомняйки си историята на предишните храмове, свещениците буквално дежуриха при строежа, всеки етап от строителството беше осветен и даден благословия. Изцяло построената, завършена и украсена катедрала „Успение Богородично“е отворена за енориашите на 7 април 2011 г.
