Описание на атракцията
Джамията Баязид в Бурса, построена от архитекта Якуб Шах или Хайреддин паша през 1500-1506 г. по заповед на сина на Мехмед Завоевателя Султан Баязид II (царуване: 1481-1512) е древен, но в същото време ярък и оригинална, впечатляваща сграда, която дава представа за архитектурния стил на османците през Средновековието, макар и да не се отличава с изяществото на Зелената джамия и да не е толкова пищно украсена.
Това е най -старата оцеляла султанска джамия в града, построена в преходен стил от ранния османски към класическия, силно повлиян от архитектурата на Света София. Той е един от най -големите в Истанбул и има две минарета, украсени с тухлени орнаменти. Той се намира в старата част на Истанбул на площад Беязит (настоящото име на площада е площад на свободата или Hurriyet Meidani). Недалеч от джамията се намират Голямата чаршия на Беязит и главната порта на Истанбулския университет. Диаметърът на купола е 17 метра. Минаретите са украсени с тухлени орнаменти.
Джамията отразява модата за изграждане на куполни конструкции. Особен интерес представлява правоъгълният преден двор с арки. Входът към джамията е украсен с порта, украсена с богати и луксозни сталактитоподобни орнаменти и надписи, които отразяват влиянието на селджуците в архитектурата на сградата. 25 купола почиват на 20 антични колони от червен порфир и розов гранит. Куполът е с диаметър 17 метра.
Архитектурната особеност на джамията Баязид е комбинацията от стиловете на оригиналните джамии в Бурса и тези, издигнати през късния османски период. В източната и западната част на церемониалния купол има полукуполи, поддържани от четири масивни колони със сталактитен връх под формата на крак на слон и две колони от порфиров мрамор. При изграждането на комплекса са широко използвани колони от мрамор, гранит, порфир и други строителни елементи, заимствани от древния (380-393) византийски форум на Теодосий.
Първата интересна особеност на джамията е, че минаретата са на разстояние около сто метра един от друг. Втората особеност е, че тази джамия, подобно на повечето джамии, построени в ранния османски период, първоначално е създадена за настаняване на търговци, поклонници и скитащи дервиши.
За разлика от джамиите от епохата на селджуците, басейнът (или както го наричат турците - Шадриван) се премества извън помещенията във вътрешния двор. Цветната хармония на аркадата около двора и мраморните настилки са забележителни. От двете страни на джамията има вграден шереф (балкон, върху минарето, от което муедзинът призовава към молитва), който се намира на височина 87 м. На минаретата има осем червени ивици, които дават джамията специален аромат.
Трябва да се отбележи, че дърветата от строителните обекти не са били премахнати от турски строители, така че няколко кипариса все още растат в двора на джамията Баязид, придавайки много живописен вид на целия ансамбъл.
Планът на тази сграда е много интересен. Вдясно и вляво от входа на джамията се виждат 2 крила, които образуват своеобразен вестибюл с аркади с остри арки. Застанал в крайната точка на едно от тези преддверия, можете да се възхитите на грандиозния спектакъл, който представлява дълга сводеста галерия под формата на 25-куполна портика и прилича на манастирска трапезария от Средновековието. Османските архитекти покриват купола на джамията с оловни плочи, а на кулата е издигнат златен полумесец. Въпреки факта, че джамията е една от погребалните, гробницата или „турбето“се намира зад джамията.
Четири малки купола бяха разположени на всеки от страничните кораби, които бяха разделени с колони. Около всички куполи и полукуполи бяха изобразени орнаменти, наподобяващи шарки върху тъкани, подобни на мотивите на шарки, нанесени върху шатрите на номадски юрюк, предците на османците. Издигането на Mahfil Hünkar, предназначено за владетеля-Hünkar, беше изпълнено по много грациозен начин. В мавзолея, който представлява осмоъгълна турба от груб необработен камък, зад джамията, до гробницата на султан Баязид, почива Селджук Хатун. Много известна личност от периода на танзимата, Великият Решид паша, е погребан в третата турба през 1857 г.
Комплексът, разположен на площад Баязид на запад от Капала Чарши, включва самата джамия Баязид, имарет (столова, в която министри, студенти, болни и бедни), болница, училище, медресе, хамам (турски баня) и кервансарай.
Караван -сараят и имаретът, който се смяташе за благотворителна институция в Османската империя, сега принадлежат към градската библиотека, а в медресето, разположено на запад от джамията, сега се помещава музей на калиграфията. Сред няколко мавзолея, разположени от южната страна на джамията, има и мавзолей на основателя на джамията, султан Баязид II.
В джамията Баязид сега се намира едноименният медицински музей. На север от джамията Баязид се намира комплексът на стария университет, който става първото турско висше учебно заведение в края на 19 век.
