Описание на атракцията
На югоизток от Фетие (на разстояние 65 км) на върха на хълм се намират руините на Ксанфос, древен град. От върха на хълма, на който са разположени руините, се открива необичайно красива гледка към долината на река Йешен.
Град Ксанфос се споменава в древногръцкия мит, който разказва за Белерофонт и за летящия кон Пегас. Цар Йобат е живял в Ксанфос, както и Главк, внук на Белерофонт. В „Илиада” на Омир Главк се явява като ликийски, който се е борил за троянците.
След извършване на археологически разкопки на територията на града са открити находки, датиращи от 8 -ми век пр.н.е. Ксанфос обаче се споменава за първи път в летописите за завладяването на Ликия, когато персийски пълководец атакува Харпаг (540 г. пр. Н. Е.). След като армията на Харпаг обгради града, защитниците на града разбраха, че са в безнадеждно положение. Те решават да запалят града заедно с къщите, имотите, съпругите, децата и робите си, докато продължават да се бият. Само 8 семейства успяха да оцелеят, тъй като по това време бяха извън града. Тези семейства се върнаха, за да възстановят опожарения град.
През 333 г. пр.н.е. градът е превзет от Александър Велики. След смъртта на Александър Антигон управлява града, а след него Антиох III. При Антиох III Ксанфос е бил столица на Ликийския съюз. Малко по -късно Ксанфос, както и цялата Ликия, контролира Родос.
През 42 г. пр.н.е. в Рим бушуваше гражданска война и градът падна под обсада. Той беше заобиколен от войските на Брут и историята на града се повтори отново, жителите го запалиха. Но градът беше предопределен да се възстанови отново и Ксанфос беше дори по -добър, отколкото беше. Император Веспасиан, по време на управлението си, наредил издигането на величествените градски порти, които носели неговото име. С настъпването на византийския период в Ксанфос царува епархия. През VII век арабите започват да атакуват града все по -често, така че жителите напускат града.
През 1842 г. Чарлз Фелоуз, британски пътешественик, претърсва руините за оцелели скулптури и статуи, изпратени в Британския музей в Лондон.
Входът на града е украсен с монументалната арка на Веспасиан, а до Арката са елинистичните порти. На тези порти е намерен запис, че Антиох III е посветил град Ксанфос на боговете -покровители на Ликия - Артемида, Лето и Аполон. Малко по -нататък (вдясно от пътя) беше паметникът на Нереида. Датира от 4 век пр.н.е. Днес тя се съхранява в Британския музей.
Градският акропол, заобиколен от три страни с крепостни стени (V в. Пр. Н. Е.), Се намира на брега на река Ешен. Появата на четвъртата стена се е състояла още през византийския период. В северната част на акропола има римски театър, построен на мястото на древногръцки театър. Недалеч от театъра са ликийските гробници. Височината на гробницата на харпиите е 8, 87 метра. До него има гробница (4 век), която съдържа копие на релефното изображение на двама бойни мъже, оригиналът на това изображение се съхранява в Археологическия музей в Истанбул.
Малко на север от Римския театър започва римската агора, на която се намира ксантийският обелиск, датиращ от 480-470 г. пр.н.е. Обелискът носи най -дългия надпис сред онези записи, дошли до нашето време. Надписът от 250 реда е на ликийски. Записът на ликийски език не е напълно дешифриран, но от записа, направен на гръцки, може да се разбере, че обелискът е построен в чест на древния борец, който излезе победител в много битки и така прослави семейството си.
Ако следвате пътя, който върви на изток от паркинга, можете да стигнете до византийската базилика, заобиколена от жив плет. На север от базиликата, на хълм, има византийски манастир, както и римски акропол с гробници и саркофази.
