Описание на атракцията
Свързващата връзка между Централния район на Санкт Петербург и 2 -ри Адмиралтейски и Казански острови е Зеленият мост през река Мойка, който е обект на културното наследство на страната ни.
През 1710 г. нов път е построен на левия бряг на Нева. В днешно време това не е нищо повече от Невския проспект. На мястото на пресичането му с Мойката през 20-те години на 18 век (приблизително през 1717-1718 г.) е издигнат нов дървен подвижен мост. От 1703 до 1726 г. по него минаваше границата на Санкт Петербург. Тук се начислява данък за пътуване от посетители. В близост до моста, за удобство на пътници и служители, са построени Митни и Гостини двори.
През 30 -те години на 18 век мостът е боядисан в зелено. Оттогава името "Green" му е присвоено. Около 1767-1769 г. поради близкия полицейски щаб на града, мостът се нарича полицай.
В годините на Октомврийската революция Полицейският мост е преименуван в духа на съвременността на „Народен“. Той носи това име от 1918 до 1998 г.
Зеленият мост е ремонтиран, реставриран и възстановяван няколко пъти. През 1777 г. при моста се появяват каменни подпори, той става греда, трипролет. В началото на 19 век (от 1806 до 1808 г.), по проект на архитекта Уилям Гест с участието на Ф. П. де Волан, на мястото на дървеният мост, който беше демонтиран. За основа е избран проектът на моста, разработен от англичанина Р. Фултън през 1795 г. Над новия мост се появи педя с типографски плосък блоков свод. Стените на всеки от блоковете имаха отвори за свързване на болтове. В основата на опорите на моста са монтирани пилотни решетки. Парапетите на моста бяха отливани. За декорация служиха обелиски от гранитен камък с позлатени върхове. Тротоарът е асфалтиран с гранитни плочи. Пешеходната част беше отделена от пътното платно с ограда от гранитни камъни и метални пръти.
Използването на чугунено формоване даде възможност да се придаде изискан и изискан вид на арката. Мостът визуално изглеждаше много по -лек от гранитните си колеги. Външният му вид беше деликатен и безтегловност.
Проектът Зелен мост беше толкова ефективен и икономичен, че впоследствие беше използван като стандартен. Това беше първият в света типичен дизайн на метален мост.
В средата на 19 век Полицейският мост вече не може да се справи с увеличения поток от ездачи и пешеходци. Затова се наложи разширяването му. По време на реконструкцията пешеходната зона беше преместена към страничните метални конзоли. Вместо отлити решетки бяха монтирани плътни гранитни огради. Гранитните обелиски бяха демонтирани, а на тяхно място бяха монтирани стълбове от чугун, изработени по скица от инженер А. Готман.
През 1844 г. Полицейският мост е покрит с асфалтови блокове. Това беше първата павирана настилка в Руската империя.
Когато през 1904-1907 г. започва работа по прокарване на трамвайни линии на Невски проспект, се налага отново да се увеличи ширината на моста. Проектът за тази реконструкция е разработен от архитекта Л. А. Илин. От страните на моста бяха монтирани 10 реда кутии с арки и пилоните бяха удължени. Фасадата е украсена с орнаменти с позлатени детайли. Фонарните стълбове бяха заменени с по -издръжливи и практични железни. Проектът е изпълнен от инженери A. L. Станов, В. А. Берс, А. П. Пшеницки.
През 1938 г. под трамвайните релси е положен покривен материал, асфалтиран е пътят и тротоарите. През 1962-1967 г. свещниците и фенерите на моста са възстановени.
Зеленият мост се намира на пресечната точка на историческите маршрути на града. През него минава Невски проспект, наблизо е къщата на Котомин, където през 1800-1840 г. се е намирала сладкарницата на Волф и Беранже, където А. С. Пушкин. Срещу тази сграда беше къщата на Чичерин. Дълго време в него имаше кино „Барикада“, което работеше дори по време на блокадата. Това е една от най -старите сгради на Невски. През 2006 г. беше съобщено за реконструкцията му, но година по -късно се оказа, че къщата е почти напълно разрушена. Недалеч от моста са дворецът Строганов, дворецът Разумовски, жилищната сграда и заседателната зала Руадзе, сградата на Генералния щаб.
