Описание на атракцията
Абатството на Wettingen-Mererau е териториална и административна единица на Римокатолическата църква на ниво епархия, подчинена директно на Светия престол и се ръководи от абата на бенедиктинския манастир.
Манастирът е основан през 611 г. от Свети Колумбан, който, след като е изгонен от Löksoil, построява тук църква, а малко по -късно и манастир. През 1079 г. монахът Готфрид, изпратен във Уетинген-Мехрерау, реформира манастира и въвежда управлението на св. Бенедикт. В края на 11 век манастирът е възстановен от Улрих (граф Брегенц) и обитаван от монаси от абатството на Свети Петър Констанц (Германия). През 12-13 век манастирът придобива собственост върху много близки земи, а през 16 век вече има 65 енории.
В средата на 16 век, по време на Реформацията, манастирът е основната опора на католицизма в региона Форарлберг. Проповедта на абат Улрих Мьоц имаше огромно въздействие върху жителите на региона, като ги насочи срещу религиозните нововъведения. В средата на 17 -ти век, по време на войната със шведите, манастирът е силно повреден и ограбен. До 1738 г. манастирът е възстановен, но през 1805 г., след Пресбургския мир, територията на Форарлберг, заедно с абатството, е отстъпена на Бавария след поражението на Австрия в битката при Аустерлиц. През 1806 г. манастирът е разпуснат, а някои от сградите са изгорени. През 1807 г. останалите сгради са продадени на търг, а по -късно са демонтирани за материали за изграждането на пристанището Ландау.
През 1853 г., когато земите отново преминават към Австрия, с разрешение на император Франц Йосиф I, земите за манастира отново са изкупени. Игумен на новия манастир беше монахът на цистерцианското абатство във Уетинген. Цистерцианското абатство на Уетинген-Мехрерау е официално открито на 18 октомври 1854 г.
През 19-20 век абатството се развива активно, през 1920 г. е придобит близкият замък, в който днес се помещават санаториум и средно училище с интернат.
