Описание на атракцията
Вилнюс се пресича от две реки Вилия (Нерис) и Вилня (Вилейка). И като най -важната част от града, неговата история и модерност, заслужава внимание един от мостовете над река Вилия, който свързва улица Vilniaus (по съветско време, улица L. Gyros) с улица Kalvarija (в съветско време, ул. Дзержински).
Според писмени източници в края на XIV век този мост първоначално е бил изработен от дърво и е преживял много разрушения и възраждане. През последните векове той е имал няколко имена: Мурованни, Велики, Виленски, Черняховски мост, Зелен мост.
През 1529 г. кралят на Полша и Великият херцог на Литва Сигизмунд Стари е възложен да построи каменен мост, но този план започва да се прилага едва през 1536 г. Правото на строеж на мост и получаване на такса е издадено на кмета на Вилнюс Улрих Госиус.
Издигнат е от дърво върху масивни каменни подпори. Подобно на много средновековни мостове, той служи не само като средство за комуникация между части на града, но също така е и мост-улица, пазар-мост с порти от двете страни. Преминаването на моста беше възможно само чрез заплащане на значителна сума. На портата седяха колекционери, които събират билети, често се карат и често завършват с битка с минувачите. На моста имаше и магазини, покрити с чип покрив, на втория етаж на които имаше апартаменти за инспектори и митничари.
В миналото река Вилия е била доста пълноводна; по време на пролетните наводнения пясъчните отлагания бяха измити, ледът и саловете подкопаха структурата на моста, което доведе до почти пълната му подмяна през 1621 г. Само 34 години по-късно, по време на руско-полската война, той е изгорен от полските войски при отстъплението.
През 1674 г. мостът е възстановен от полковника на кралската служба, инженер JB Fridiani. Но структурата му не беше достатъчно здрава и пролетните наводнения му нанесоха сериозни щети. За него е запомняща се 1766 г., когато проектът Маурах е приет за строеж, в същото време мостът е боядисан в зелено, оттогава той се нарича Зелен. По краищата на моста бяха монтирани каменни порти.
През втората половина на 18 век доста често ужасни пожари опустошават града, през 1791 г. пожар унищожава много сгради на града и моста, който е възстановен само 14 години по -късно. Гражданите трябваше да използват ферибота за дълго време.
По време на войната от 1812 г. Зеленият мост е изгорен от отстъпващите руски войски преди настъплението на френската армия. Армията на Наполеон издига временен мост на понтони. И едва през 1829 г. е издигната по -солидна конструкция с арки върху три каменни укрепления.
По-устойчив метален мост е построен през 1893-1894 г. за сметка на града и земството. Проектът е на професор Н. А. Белелюбски. Сега той е построен еднопролетен с метални ферми, само зеленият цвят е останал от предишния вид, който вече е станал традиционен за моста.
През 1944 г. войната отново не пощади тази структура; германците взривиха моста по време на отстъплението си. В следвоенните години през 1948-1952 г., когато икономиката се възстановява бързо, мостът е възстановен от съветските военни инженерни войски от Балтийския военен окръг. Той е кръстен на генерал И. Д. Черняховски. Тогава основната тема на изкуството, архитектурата е патосът на героичния труд и пропагандата, поради което мостът е създаден в духа на онова време: еднопролетен, върху основите, облицовани с гранит, с чугунени парапети за художествено леене, той е украсена със скулптурни групи.
На гранитните крака в ъглите на моста са монтирани фигури, изобразяващи студенти, военни, колективни фермери и работници. Дължината на моста е почти 103 м, ширината - 24 м, височината над нивото на водата - 15 м.
Авторите на проекта са: архитект В. Аникина, дизайнер Е. Попова, скулптори: Б. Пундзюс, Й. Микенас, П. Вайвад, Н. Петрулис, Б. Бучас, Й. Кедаинис, Б. Вишняускас.
Оригинална атракция на днешния ден са речните насипи край Зеления мост: през лятото те „признават любовта си един на друг“. Цветята се използват за надписите на литовски език „Обичам те“, „Обичам те“. Проектът Shores of Love е създаден от художника Гитянис Умбрасас през пролетта на 2000 г.
Отзиви
| Всички отзиви 5 Андрей Балихин (Москва) 29.04.2013 17:23:07
Зеленият мост е най -ценният културно -исторически обект на Вилнюс. Зеленият мост е една от най -добрите инженерни структури във Вилнюс и най -добрите скулптури на уличното монументално изкуство. Това е една от основните забележителности на града. Украсена е от четири страни със скулптурни композиции на изключителни литовски майстори - единствената в Литва, т.е. единствен по рода си. …
