Описание на атракцията
Манастирът Свети Николай Чудотворец се намира далеч от пътя, между река Трубеж и Ярославската магистрала. Близо до него стои Смоленско-Корнилиевският храм, останал от Борисоглебския манастир.
Николският манастир като мъжки манастир е основан през 1350 г. от монах Димитрий Прилуцки. През 1382 г., по време на нашествието на татарските орди, водени от хан Тохтамыш, манастирът е опустошен, както целият град. Възстановен е едва през 15 век. До Смутното време манастирът процъфтява, получавайки значителни дарения. Полско-литовската армия отново я опустошава и през 1613 г. по-старият Дионисий идва тук и хвърля сили да я възроди.
В края на 17 век корсунският кръст е доставен в манастира, който става негов основен храм (днес се съхранява в местния исторически музей).
През 1704 г. в Николския манастир пристига бъдещият архимандрит Питирим, който с подкрепата на Петър Велики започва да се бори с разколниците (до 1738 г.). По време на управлението на Питирим, сега разрушената и реконструирана в нова форма, е построена катедралната църква "Свети Никола", основана през 1680 г. по време на управлението на неговия предшественик Варлаам, който събира значителни средства за изграждането на нова висока шатрова камбанария.
През 18 век манастирът е изцяло възстановен с каменни сгради. Изграждането на главната църква „Свети Никола“(1680-1721 г.)-висока петкуполна катедрала с три далечно поставени апсиди и широки прозорци отне много време. През 1693 г. се появява катедрална камбанария. И двете сгради не са оцелели: през 1923 г. манастирът е премахнат, а главната катедрала и камбанарията са разрушени. Дълго време тук е имало животновъдна база.
След предаването на манастира на вярващите върху старата основа е построена нова катедрала „Свети Никола“, която изобщо не прилича на предишната и не постига това, но се превръща в една от основните забележителности на града. Предишната камбанария бе заменена от масивна трилендова камбанария. Храмът и камбанарията са построени в нов стил по плана на архитекта Ижиков, не защото не са оцелели рисунки от старите сгради, а поради причини да се придадат на манастира „по -класически форми“, тъй като бившата катедрала е издигната в бароков стил, който не е характерен за Русия.
Едно важно събитие в съдбата на манастира е много интересно. Основан е като мъжки манастир, но според гражданина на Переславл А. Варенцов, през 1899 г. се превръща в женски манастир, поради факта, че броят на братята до края на 19 век е намалял до няколко хора, а манастирът беше напълно западнал. Малка женска общност, оглавявана от игуменка Антония, възстанови старите сгради и построи нови. Сега тук има и женски манастир.
От старите църкви в манастира са оцелели две: църквата „Петропавловската порта“и църквата „Благовещение“с трапезария.
Църквата на Петропавловската порта е построена със средства, дарени от московските търговци братя Холщевникови през 1750 -те години в бароков стил; с течение на времето тя вероятно е загубила някои детайли от декора си, но иначе е останала непокътната. Величественият и възходящ стремеж на храма се дава от удължения купол, завършен от тесен висок барабан с малък позлатен купол. От четирите страни на купола има доста големи прозорци-лукарни, подобни по дизайн и размер на прозорците на четирите, върху които се опира куполът.
Благовещенската църква с ниска трапезария е построена вместо изгорялата Казанска църква през 1748 г., също в бароков стил. Издигнат е с дарения от московски граждани на Щелягините. Покривът му, подобно на купола на църквата Петър и Павел, е удължен нагоре и украсен с висок тесен барабан, увенчан с малък купол. В ъглите на четириъгълника са монтирани барабани с малко по -малък размер, с абсолютно същите глави.
Манастирът е ограден с ниска тухлена стена (1761 г.) с декоративни кули, някои от които вече са реставрирани.
Възстановени са не само църкви, но и стари каменни килии и други стопански постройки, построени през 1902 г., в които тече манастирският живот.
