Описание на атракцията
Синият мост в Санкт Петербург е културно наследство на Руската федерация. Той се намира в района на Адмиралтейски в града, на 800 метра от метростанция Садовая и свързва 2 -ри Адмиралтейски и Казански острови. Общата дължина на моста е 35 м, ширината е 97,3 м. Синият мост е част от архитектурния ансамбъл на площад „Свети Исаак“, свързващ го с Вознесенски проспект и Антоненко Лейн (бивш Нови). Интересното е, че поради ширината си, мостът се възприема като част от квадрата.
В началото на 18 век мястото, където сега се намира Исаакиевият площад, принадлежи на Адмиралтейството, служещо за гласис (глинен насип пред външния ров на крепостта). Бреговете на Мойка бързо бяха „обрасли“с жилищни сгради. Към 30 -те години на 18 -ти век, когато Адмиралтейството вече не се възприема като крепост, строителството на жилищни сгради започва на бившия гласис. От 1736 до 1737 г. дъното на реката е задълбочено в тази област, бреговете са затворени и подсилени с дървени щитове. В същото време през 1737 г. майстор ван Болес построява дървен подвижен мост, който е боядисан в синьо. Гражданите веднага започнаха да го наричат Син. Когато през 1738 г. Морска Слобода пострада от тежки пожари, те щяха да организират голям пазар на мястото на площад „Свети Исаак“и кей близо до Синия мост. Тази идея беше изоставена, въпреки че през 1755 г. имаше планове отново да се построи кей в близост до моста.
През 18 век Синият мост е реконструиран. Той беше подсилен с каменни опори и стана 3-пролетен. До края на века мястото на Синия мост се превърна в нещо като борса на труда, която продължи до 1861 г. Хиляди хора дойдоха тук: някои в търсене на работа, други в търсене на работници. Освен това работниците не само могат да бъдат наемани, но и купувани. Ето защо районът започва да се нарича "пазар на роби".
През 1805 г. Синият мост е практически възстановен по стандартния проект на инженера В. Гесте. След адаптиране към терена започва строителството. Той е завършен през 1818 г. Всички чугунени елементи и конструкции са изработени от майсторите на държавната чугунена леярна в Олонец. Ширината на моста е 41 м.
Поради изграждането на Мариинския дворец Синият мост беше значително разширен. Проектът е изпълнен от инженери I. S. Завадовски, Е. А. Адам, А. Д. Готман. Гранитните обелиски с лампи бяха заменени с чугунени фенери.
През 1920 г. в източната част на моста са открити сериозни пукнатини. Имаше заплаха от пълното му унищожаване. От 1929 до 1930 г. има реконструкция на носещите части на сградата, по време на която част от чугунените опори на западната част са заменени с шарнирен свод от стоманобетон. Работата се ръководи от инженери О. Бугаева и В. Чеботарев. Декорът и фенерите на долната част на моста са загубени.
През 1938 г. пътната настилка е ремонтирана на Синия мост. Каменната настилка е заменена с асфалтобетон.
В началото на новото хилядолетие инженерите на ДУ „Мостотрест“извършиха диагностика на моста. Оказа се, че разрушаването на горната част е критично, липсват много болтове за закрепване и има дълбоки пукнатини. Причината за това беше големият динамичен товар от транспорта. През 2002 г. по проект на Т. Кузнецова и О. Кузеватов мостът е ремонтиран и възстановен.
Въпреки факта, че през 19 и 20 век Синият мост е бил реконструиран многократно, външният му вид е стигнал до нас практически непроменен. Например фенерите, които са копия на фенерите на Pont Alexandre III в Париж, останаха непроменени.
През 1971 г. до Синия мост се появява гранитен стълб с тризъбеца на Нептун (по проект на архитект В. А. Петров). Самият мост има белези за нивото на водата по време на големите наводнения, последното от които беше през 1967 г.
Недалеч от моста се намира Мариинският дворец, Исаакиевската катедрала, паметник на Николай I, Всеруският институт по растителна промишленост на името на И. Вавилов, Къща на композитора.
