Описание на атракцията
В началото на 18 век в Санкт Петербург на левия бряг на Фонтанка е издигнат дворец, който наподобява италианските къщи за развлечения от онази епоха. Започва да се нарича италиански. Там се провеждаха различни срещи, срещи, преговори. От двореца до улица „Знаменская“(в наше време, ул. „Восстания“) имаше голяма градина с оранжерии, която също след известно време започна да се нарича италианска. Следвайки двореца и градината, улицата първо е наречена Sadovaya Italian, по -късно Malaya Italianskaya. Улицата, обърната към десния бряг на Фонтанка (срещу двореца), стана известна като Болшая Италианска. Съответно мостът, свързващ двете италиански улици, Болшая и Малая, също започва да се нарича италиански. През 1902 г. тези улици са преименувани: Малая Италианска - на улица Жуковского и Болшая Италианска - на Италианска.
Италианският мост свързва Спаския и Казанския острови в централния район на града през канала Грибоедовски. Намира се в непосредствена близост до църквата „Възкресение Христово“, по -известна като Спасителя на пролятата кръв, и недалеч от Държавния руски музей (Михайловски дворец), на 300 метра от метростанция „Гостин двор“(изход към канала Грибоедов).
Италианският мост е построен през 1896 г. на мястото на превоза. Еднопролетната дървена конструкция се състоеше от дъсчени ферми с чист размах от 19,7 м. Авторът на проекта беше инженер Л. Н. Колпицин. За да се запази пролуката под моста, в двата края бяха изградени външни стълби. Мостът е асфалтиран с ксилолитни плочи. През 1902 г. по проекта на К. Плешив мостът е възстановен, като се заменят ксилолитовите плочи с дъски.
През 1911-1912г. този дизайн е заменен с нов, проектът на който е разработен от инженер К. В. Ефимиев. Сега италианският мост е станал калдъръмен с опори от триредови дървени купчини, разположени в 2 взаимно перпендикулярни посоки. Размахът на този мост беше 9,1 м.
През 1937 г. Италианският мост е напълно възстановен, така че е възможно да се минат две отоплителни тръби през него. Според документите от 1946 г. дължината на моста е 18,4 метра, отворът на моста е 8,5 метра, а ширината между парапета е малко над 2 метра.
С течение на времето мостът се разпадна. През 1955 г., по време на ремонта на насипа, той е възстановен отново, придобивайки днешния си вид. Инженерните изчисления са направени от V. S. Василковски и А. Д. Гуцайт.
Италианският мост е построен в стил класицизъм. Той не запази оригиналните детайли на декора. Декорациите са в много отношения подобни на художествените елементи на други мостове, чието изграждане е извършено в началото на 19 век. Парапетите на моста са секционни. Изработени са от заоблени пръти с капители - отварящи се пъпки - и украсени с чугунени стойки с допълнителни детайли: върхове с акациеви клонки, кръгли щитове с кръстосани мечове. На щитовете има петолъчни звезди, които са били често срещани като декоративни елементи в съветско време.
Парапетите на моста в много отношения напомнят класическите дизайни. Появата на осветителните елементи на италианския мост - фенери и подови лампи - е подобна на примери за руски класицизъм и наподобява например подовите лампи на Зеления мост на Мойка. Фасадите на носещите греди също са декорирани в стила на класицизма, но вместо скулптурната орнаментика с растителни или животински теми, често срещана в класицизма, полетата на гредите са разделени по извити дъги на три части. Това напомня за разделянето на антаблемента на сгради, направени в стила на класицизма, на фриз, архитрав и корниз.
Долните и горните ленти от греди са украсени с много художествени и архитектурни детайли и елементи.
