Описание на атракцията
Църквата на Казанската икона на Божията майка се намира на територията на манастира Княгин във Владимир. Той има 2 параклиса: от север - в името на св. Йоан Златоуст, от юг - в чест на светия мъченик Авраам.
Казанската църква започва да се нарича от 1789 г., когато страничен олтар в името на Казанската икона на Божията майка е добавен към храма, инсталиран на това място и наречен в чест на Йоан Златоуст. Храмът с това име се е намирал от южната страна на катедралата Успение Богородично. Издигнат е през 1747 г. за сметка на вдовицата на офицер от Ф. А. Пашкова. През 1788 г. е демонтиран поради разрушеното си състояние. Година по -късно Златоустската църква е възстановена. Самият храм на Златоуст се споменава в монашеските хроники от 1656 и 1763 г. като топла трапезна църква с 1-ви олтар (сега северният страничен олтар), бил изграден от камък, покрит с дъска, а куполът бил облицован с плочки.
През 1849 г. Казанската църква е ремонтирана и е построен страничен параклис в името на светия великомъченик Авраам. През 1865 г. тук е монтирана фурна, която е подобрена през 1898 г. и е създадена силна вентилация.
След многократни ремонти и преустройства през 19 век, казанската църква е оцеляла и до днес. Ето как изглежда този архитектурен паметник според историческите документи. Проучванията, проведени през 1962 г., показват, че по -голямата част от казанския храм принадлежи към началото на 16 век.
Казанската църква се намира западно от катедралата Успение Богородично. Тя е построена с помощта на стените и основите на по -стара църква, инсталирана на това място. Сградата е двуетажна, в план е квадратна, с идентично разделение на вътрешната зона на двата етажа. Всички фасади, с изключение на източната, не са измазани, варосани директно върху тухлата. Източната фасада е измазана и по -богато декорирана.
Прозорците на първия етаж са правоъгълни, на северната фасада са по -малки. Декорът липсва. Прозорците на втория етаж са големи и здрави. На западната и северната фасада контурът е заобиколен от тухлена зидария, която не стърчи отвъд стената. На прозорците на източната фасада, по сводестия край, има профилирани бордюри.
Северната и западната фасада са малко украсени - само пиластри и профилиран корниз. На източната фасада има много изтеглени вертикални и хоризонтални профили от гипс. Релефната декорация на верандата (дъски, мухи, профилиран корниз, хоризонтални пръти) е от тухли.
Оригиналното интериорно обзавеждане не е оцеляло. Декоративният дизайн на сградата се характеризира с простота и елегантност на формите. В помещенията на първия етаж подовете са предимно плоски, сводовете не са оцелели. В интериора на втория етаж има просторна зала с 4 спирки. Покрит е със затворен свод. На сводовете е запазена орнаментална живопис. Апсидата е покрита с раковина. Стените са покрити с маслена боя. Подовете в храма са павирани с каменни плочки, на приземния етаж има дъски. Входът на храма е от юг. Вратата е масивна, двустранна, ламперия, с остъклена транца, към която е прикрепена каменна веранда.
През съветския период интериорът на Казанската църква е променен. Тук се намираше градският архив. След възраждането на манастира на принцесата църквата е реставрирана и преосветена през 2007 г.
