Описание на атракцията
Руините на град Ламанаи (в превод „подводен крокодил“) е древен културен и религиозен център на народа на маите, разположен на брега на океана. Археологическите находки и следите от царевичен прашец в земята и скалните утайки показват, че селището на маите в Ламанаи вече е съществувало през 1500 г. пр.н.е. Разкопките в околностите също разкриха, че Ламанаи е преживял демографски и социално-политически срив, настъпил в много други големи градове на маите през девети век сл. Хр. Селището обаче не е изоставено и до испанската окупация през 16 век там живеят хора. По време на своя разцвет (класически период 250-900 г. сл. Хр.) Градът е имал около 20 хиляди жители.
Известно време след пристигането на испанците местните все още остават в града. Но жестокото отношение на завоевателите принуди населението да напусне домовете си. Испанските конкистадори върнаха избягалата Мая обратно в градовете, за да работят на земята. Така Ламанаи се заселва отново. Под надзора на францискански монаси индианците са кръстени и две църкви са построени на мястото на светилищата на маите. Широко разпространените въстания в испанските колонии не заобикалят Ламанаи и през 1641 г., според документите на францисканските монаси, градът е разрушен от пожар и изоставен.
След оттеглянето на Испания от Белиз през 18 век, британският интерес към Ламанаи се съсредоточава около преработката на захарна тръстика. Редица британски работници и техните семейства са живели тук през последната четвърт на деветнадесети век, използвайки могилите на маите като основа за собствените си домове. По този начин Ламанаи е градът на маите, който е бил постоянно обитаван по -дълго от останалите.
Археологическите разкопки на древния град започват през 1974 г. Руините на испански църкви и английски къщи са накарали учените да предположат, че под тях има по -древни структури. Открито е светилище под една от църквите, много керамика, определена е възрастта на мястото. Изследванията продължават и до днес.
