Описание на атракцията
Турските бани са паметник на архитектурата и градското развитие, които са включени в Списъка на паметниците от национално и местно значение.
Турската баня принадлежи към уникалните забележителности на Евпатория и представлява интерес и защото съществува от средновековието. Баня Гьозлевская е построена от неизвестен строител и има архитектура с прости форми, отличаващи се със специална грация. Над съблекалнята имаше висок купол. Турската баня в Евпатория е много подобна по своя архитектурен вид на банята Сюлейман в кафенето.
Точният час на изграждането на баните все още не е известен. Тази дата се счита за 16 -ти век, който най -вероятно се основава на архитектурни техники.
Турските бани са били използвани по предназначение до 1987 г. Те се срещат за първи път на плана на Евпатория през 1895 г. под номер 21.
Турските бани се състоят от женски и мъжки секции, разположени успоредно една на друга с прилежащи помещения за отопление и водоснабдяване. На ръба на керемидения покрив, над входните врати, имаше дървени скулптури, изобразяващи мъж и жена (края на 18 век). Към днешна дата женската скулптура е изложена в местния исторически музей.
На входа на банята има съблекалня (djemkon), по -нататък, зад ниски сводести врати, има голяма стая (sugukluk). В мъжката тоалетна, в самия център, имаше така наречен „камък - пъп“(гейбек - таш) - квадратен подиум с размери 1,5 х 1,5 м и височина 0,5 м. Върхът на камъка е облицован с плочи от бял мрамор. Този кух камък, загрят от горещ въздух, служи като масажна маса. В двете стаи са запазени ниски пейки по стените.
Водата се подаваше през оловни тръби в малки купички от бял мрамор. Стаите за масаж бяха оградени от малки парни бани и перални, които също имаха мраморни купи и пейки. Стените на сградата са доста дебели, те са направени от варовик върху хидравлична течност, която е известна като "Хорасан". Тези помещения са покрити със сферични куполи с кръгли дупки, през които навлиза светлина и се осъществява естествена вентилация. От северната страна на баните има доста голяма стая, която е резервоар за съхранение на вода и улавяне, от която оловни тръби, през стената на баните, влизат в пералното помещение.
В Гозлев през Средновековието баните се захранват с вода през подземни галерии (киаризе). В краеведския музей има керамични тръби от водопровода от Средновековието, които са открити на улица Демишева в един от каризите.
Никога не са правени сериозни изследвания на баните, тъй като това е доста скъпо начинание. Баните от този тип са единствените, оцелели на територията на европейската част на бившия Съветски съюз.
