Описание на атракцията
Паметникът на загиналите на машинката „Опричник“е открит в Кронщат на 12 ноември 1873 г. Машината за подстригване „Опричник“започва своята история на 14 юли 1856 г., когато е пуснат в експлоатация кораб с шест оръдия с 150-силна парна машина през град Архангелск … До есента на 1856 г. корабът пристига на мястото на обслужване в град Кронщат.
Две години по -късно, на 24 юни 1858 г., „Опричник“потегля от Кронщат с изследователска и дипломатическа цел към Далечния изток в състава на втория Амурски отряд (под командването на капитан първи ранг А. А. Попов). Корабът е командван от командир-лейтенант Федоровски М. Я. В град Николаевск отрядът е прикрепен към Далекоизточната ескадра и корабът се ръководи от Н. И. Бакалягин. Екипажът на „Опричник“е ангажиран с различни задачи, изследва устието на Амур, бреговете на корейските и японските острови.
На 5 март 1860 г. командир на „Опричник“поема командир-лейтенант Петър Александрович Селиванов. През същата година машинката за подстригване е включена в тихоокеанската ескадра под командването на капитан I. F. Там екипажът продължава изследванията си и изпълнява специални задачи на японските острови.
През 1861 г. капитанът на кораба П. А. Селиванов получи заповед да върне кораба обратно в Кронщат и „Опричник“потегли. Екипажът на кораба се състоеше от 95 души, които бяха наети от различни кораби, които съставляват Далекоизточната ескадра. На 31 октомври машинката за подстригване напусна пристанището в Шанхай, на 26 ноември 1861 г., след зареждане с гориво в Батавия (Джакарта), „Опричник“отплава в Индийския океан и никой не го вижда повече.
Търсенето на членове на екипажа не даде резултат. Според заключението на морското министерство, което се основава на показанията на членовете на екипажа на корабите, които по това време са били в Индийския океан, „Опричник“потъва в резултат на силен ураган.
На 7 април 1863 г. машинката за подстригване е изключена от списъка на корабите, а членовете на екипажа са изключени от списъците на персонала на флота. Убити на кораба: капитанът на кораба Селиванов П. Я., лейтенанти: Константин Суслов, Франц Де-Ливрон, Николай Купреянов; мичман Алексей Корякин; подпоручик Николай Филиппов; подпоручик Теодор Иванов; Д-р Гомолицки, 14 подофицери, 73 души от по-нисък ранг.
Идеята за издигане на паметника е на колегите и близките на загиналите моряци. Събирането на средства започва през 1867 г. На 10 юли 1872 г. е получено най -високото разрешение за изграждането на паметника според одобрената скица. Генерал -адютант Н. К. Krabbe, управляващ Министерството на военноморските сили, информира главния командир на пристанището в Кронщат за разрешение да освободи веригите, оръжията и котвата от пристанището, за да направи паметника. Флагштокът и знамето са хвърлени от пароходния завод в Кронщат. Камъкът е дарен, а цялата каменна работа е извършена безплатно от Иконников и Волков.
Основата на паметника е доста масивна гранитна скала, поставена върху гранитна основа. На върха на скалата лежи верижно въже и счупена котва. На самия връх на скалата има стълб с понижено военно знаме. Краят на знамето обхваща скалата с релефни гънки. Около паметника са опънати верижни въжета, монтирани в инструменти, вкопани в земята.
Паметникът на изгубения кораб и екипажа му е издигнат в близост до лятната сграда на Кронщадския военноморски събор в югоизточната част на Лятната градина.
Паметникът е осветен на 31 октомври 1873 г. със значителна тълпа от хора. За загиналите моряци на „Опричник“във всички църкви в Кронщат бяха отслужени погребални служби. В памет на екипажа на кораба са наречени залив и залив на северозападния бряг на Японско море, както и залив в залива Чихачов.
Бронзовата плоча, изобразяваща кораб, разположен от южната страна на паметника, е изгубена. Сега вместо него е прикрепена метална плоча с възпоменателен надпис.
