Описание на атракцията
Църквата Възнесение Господне се намира във Владимир на улица Вознесенская. В древността на мястото на църквата е стоял манастир, споменат през 1187 и 1218 г. в Лаврентийската хроника. През 1238 г. при нашествието на татарите манастирът е разрушен. Споменаването на църквата се среща в патриаршеските книги през 1628, 1652, 1682.
Църквата е била дървена до 1724 г., след това е построена каменна сграда, която е оцеляла до наши дни. През 1813 г. към църквата е добавен студен параклис в чест на Покров Богородичен. Най -вероятно по едно и също време са надградени 2 горни камбани, което се доказва от сходството на декоративното решение на тези два тома. Църквата има втори топъл параклис в името на Благовещение. Характерът на стилистичните особености показва, че южният страничен олтар е построен по-късно от северния.
Църквата Възнесение Господне се намира в южната част на града в средата на градското развитие, датиращо от края на 19 - първата четвърт на 20 век. Улица Щедрин води от центъра на града до храма, плавно слизайки надолу. Следователно от страната на централната част на града църквата не се вижда; изглед към нея се открива от улица „Щедрин“, която се приближава към сградата на храма от север. На запад от храма има дълбоко дере. От изток храмът отново се огъва около улица Щедрин, от която, както от изток, така и от запад, има активно понижаване на релефа, който преминава в дълбоко дере. Улица Щедрин също минава от южната страна на храма.
Най -добрата точка за разглеждане на храма е заливната равнина на река Клязма.
Днес църквата „Възнесение Господне“включва сградата на първоначалната конструкция, състояща се от своя страна от основния обем, преддверие с веранда, малка трапезария, камбанария и два странични параклиса от север и юг. Заедно тези обеми създават доста компактна композиция.
В композицията на античната част на храма се отличава особено четириъгълника на основния обем, който има покритие по огънат свод на четири склона. Първоначалната сграда в плана е правоъгълник, удължен от запад на изток. От изток към основния обем е прикрепена едноделна апсида. Представлява плавно изразени полукръгове, плавно сливащи се един с друг, разделени един от друг с лопатки. В западната част два странични параклиса са свързани с трапезарията.
Основният обем е еднокомпонентен, едноколонен, без колона четворка с два плоски тавана. Конструктивното решение на арката на основния обем е своеобразно - на нивото на петите на арката, подреждането е подредено във всяко лице. Те са разположени по три от всяка страна, формите им варират от плавно заоблени до остроъгълни.
На свода над втория таван е запазена живопис. Сводът е завършен с осмоъгълен светлинен барабан. Стаята на апсидата е висока и просторна, покрита с гофриран свод и остриета; над средния прозорец и над входовете има кофраж. Подът в сградата на храма е дървен. По свода и по стените е запазена гипсова основа за боядисване.
Три арки свързват основния обем с апсидата. Аркообразните пътеки също свързват трапезарията със страничните параклиси. Ниският правоъгълен обем на трапезарията обхваща късния плосък свод. Страничните олтари и апсидата са с еднаква височина, но апсидата е с по-висок покрив.
Северният страничен олтар в плана е правоъгълник, удължен от изток на запад, който завършва с полукръгла апсида на изток. Това е нискоетажна сграда с скатен покрив. На фасадата на северния страничен параклис апсидата и западната част са подчертани от декора. Страничният вход към северната пътека е украсен с портик на империя с триъгълен фронтон с двойни колони в ъглите. Една по-късна пристройка в непосредствена близост до северния страничен олтар от запад, оградена от страничния олтар със стена.
Южната пътека - по -широка и по -просторна - представлява правоъгълна сграда, която се простира от изток на запад и в непосредствена близост до стария вестибюл. Сега южната стена на това преддверие липсва и така старият вестибюл е обединен с южната пътека.
От северозапад към трапезарията е прикрепена тънка, висока, тристепенна камбанария, която завършва с фасетиран барабан с купол. Първият ред на камбанарията е ясно очертан четириъгълник, запазен от основата на старата камбанария. Следващите два нива имат изрязани ъгли. Камбанарията има големи камбанарии, които имат различни ширини, които са много по -тесни от северната и южната страна.
Църквата „Възнесение Господне“като цяло е типичен пример за постсадска колона без колони, характерна за края на 17 - началото на 18 век и разпространена във Владимирския край.
