Описание на атракцията
Павилионът Chapelle се появява в Александърския парк през 1825–1828 г. Името "Chapelle" идва от френски. "Chapelle" - "параклис". Павилионът е направен под формата на готически параклис (параклис), разрушен от времето.
Изграждането на този павилион започва при император Александър. Авторът на проекта е A. A. Менелас. Chapelle започва да се строи на мястото на бившата менажерия. При изграждането му е използвана част от стените на Lusthaus. Павилионът представлява две квадратни кули в плана (едната от тях изглежда напълно „срутена“) и арките, които ги свързват. Ланцетни портали-входове, прорязани през стените в долната част, и големи ланцетни прозорци на горните нива. Цветните витражи с библейска тематика отекват готическата древност в Шапел. Според плана на архитекта светлината, проникваща през витражите, осветяваше интериора с призрачно трептене с фигурите на ангели, стоящи в основата на сводовете. Тези цифри са направени от V. I. Демут-Малиновски.
Едната от кулите е направена под формата на руини, другата в ъглите е обработена с готически подпори. Завършва с четирискатен покрив с остри кули и кули. Централната кула е украсена с лопатка за петел. Може да се види далеч от дърветата. Стълбище водеше към терасата и стените на изкуствената руина, която е оцеляла до днес. На него можете да се качите вътре в параклиса. Сводът на параклиса е изрисуван от художника В. Дадонов, стените са светлозелени.
Шапел е построен, за да инсталира в него мраморен образ на Христос, който Мария Феодоровна придобива от известния скулптор Данекер. Първоначално беше планирано да се инсталира в една от московските църкви, но това не се случи, а след това статуята беше подарена на Александър I. Според легендата веднъж Данекер видя Спасителя насън и оттогава този образ заема въображението му до такава степен, че скулпторът започна да мисли, че самият Христос го подтиква да работи върху статуята. И след дълги размисли той извая божествен образ.
Когато статуята все още беше в макета, скулпторът доведе седемгодишно дете в работилницата си и го попита каква статуя е това. Детето отговори, че това е Спасителят. Скулпторът прегърна щастливо детето. Той осъзна, че се движи в правилната посока и художествената му идея е разбираема дори за децата.
Първата скица на скулптурата е направена през 1816 г., но статуята е завършена едва през 1824 г. Скулптурният образ на Спасителя Христос е изпълнен с тъга и божествена благодат. Тялото на Спасителя е покрито с дрехи, които падат в живописни дълги гънки. Той държи едната ръка на сърцето си, другата е протегната. Докато работеше върху статуята, Данекер непрекъснато четеше Библията и Евангелието и само Светото писание му даде характерната черта на образа на Христос, той веднага започна да коригира своето творение. Освен красотата на изкуството, творчеството на Данекер носи и печат на благочестие.
Статуята на Спасителя стоеше на южната стена на параклиса, на четириъгълен пиедестал, изработен от гранулиран червен гранит, обърнат на север. Спасителят е издълбан от едно парче бял мрамор. Погледът на Спасителя е прикован към зрителя. Под краката на Спасителя има надпис: „Reg me ad Patrem“. Говори се, че параклисът е бил високо ценен от масоните. Според стари хора през нощта може да се срещнат мистици и масони, които се молят или стоят часове в духовна медитация.
По време на войната витражите и камбаните бяха загубени. Цялата алея пред портите на павилиона беше минирана. Сградата на практика не е повредена, само част от железните листове са откъснати от едната страна на покрива, а чашите са свалени от две кули. На тавана на кулата се намираше германски наблюдателен пункт; в него се качи синя стълба от платформата над портата. В долната стая на кулата се намираше конюшня. Днес сградата Chapelle е обект на мотла, тъй като представлява опасност за живота.
